Как да навигираме сред токсичния европейски пазар на акции?

Деликатната макроикономическа среда не помага. Излизаме от почти безпрецедентен период на икономическа сила. САЩ постигнаха 36 поредни тримесечия на растеж на БВП до 2018 г. Днес изглежда сме между чука и наковалнята. Ако макроикономическите данни са слаби, ще се понижат очакваните печалби. Ако пък са силни, ще последва затягане на паричната политика, от което с вероятност от 75% в исторически план ще настъпи рецесия. Европа прилича все повече на Япония, с ниски растеж и инфлация. Накрая, Китай е много волатилен, докато глобалният дълг расте по-бързо от БВП.

Половината от дълга с инвестиционен рейтинг е в категорията ВВВ – последната преди неинвестиционния клас. Новата пазарна архитектура подклажда представата, че силите, на които се градят пазарите, са се променили. Систематичната търговия сега е най-големият компонент в общия обем. Това води до намаляване на влиянието на активните „фундаментални” пари, които досега бяха потенциален източник на подкрепа при спадащи цени на акциите.

Европа, за разлика от САЩ, винаги е имала ликвиден проблем. Най-ликвидните акции в Европа - Nestlé и Shell, се търгуват всеки ден при обеми от 200 до 300 млн. евро при пазарна капитализация от 200 млрд. евро. Това е сходна ликвидност с тази на американската компания GrubHub, чиято капитализация е 30 пъти по-малка. Ликвидният проблем, освен това, се задълбочава. Това безпокои отделите за управление на риска, които поставят под съмнение залагането на акции на малки и средни европейски компании.

Ролята на високочестотната търговия усложнява допълнително нещата. Как тогава фонд мениджърът може да създаде стойност? Както винаги, объркващата среда предлага възможности. Виждам възможност в имитирането на инвестиции в непублични компании сред листнатите такива. Не става въпрос само за избора между публични и непублични, а за правенето на концентрирани залози с времеви арбитраж и може би дори контрол чрез активно участие, отколкото активизъм.

Европейските акции представляват плодотворна почва за инвестиране. Както при непубличните компании, най-добрият начин за навигиране в тази потенциално токсична среда е да се идентифицират отделни успешни корпоративни истории.

Това означава дългосрочни вложения в бизнеси с възвръщаемост на инвестирания капитал над 15% и структурен път за ръст на органичните продажби, надхвърлящ БВП. Означава да се избират компании, а не акции, защото най-добрите бизнес идеи в Европа далеч не са токсични.