Дигиталната икономика представлява риск за капиталовите пазари

Пазарите също така се промениха коренно през последното десетилетие, тъй като подобряването на технологията намалява транзакционните разходи. Банката за международни разплащания (БМР) илюстрира степента, в която инвестиционните мениджъри стават активни участници на репо пазара и този за лихвени деривати, свят, който традиционно е доминиран от инвестиционните банки.

Брутните деривативни позиции на фондовете в тримесечни евродоларови контракти на борсата CME (Chicago Mercantile Exchange – водещият пазар за деривати в света), които са най-ликвидният глобален лихвен бенчмарк, нарастват с 37% за трите години до април. За сравнение, позициите на банките се повишават с 18 на сто.

Някои се опасяват, че по-голямата степен на компютърна търговия ще доведе до „пренаселени” сделки. Ялъп предупреждава, че възходът на алгоритмите ще „направи пазарите по-уязвими на непредвидени шокове и по-взаимосвързани, тъй като множеството потребители зависят от ограничения брой фундаментални връзки с данни“. И тези потребители ще зависят от ограничен брой банки, които да действат като пазарни буфери.

През изминалото десетилетие също така много инвестиционни банки драстично ограничиха ежедневната си трейдърска активност, засягайки дори най-ликвидните ценни книжа. Академично проучване на Алберт Менквелд и Боян Йованович установява, че дори за SPDR S&P 500 ETF Trust - борсов фонд, който е най-търгуваната акция в света - ликвидността страда според някои измерители след финансовата криза.

Междувременно броят на банките и другите посредници, които действат на различни пазари, рязко намалява, констатират Менквелд и Йованович. През 2007 г. около 50 институции са готови да подпомогнат търговията с въпросния ETF. До 2018 г. броят им намалява до едва 10.

Пазарната „дълбочина“ на дадена ценна книга, измерена като броя на наличните оферти в рамките на половин на сто от най-добрата цена „купува”, намалява от над 2 милиона акции през 2007 г. до под 200 000 през 2018 г. Менквелд подчертава влиянието на правилото Волкър, което не позволява на банките да търгуват за своя сметка. „Регулацията изглежда има значение, дори за това, което се смята за трайно ликвидна ценна книга“, изтъква той.

БМР и изследванията на академиците повдигат въпроса към кого ще се обърнат големите компютъризирани инвеститори на утрешния ден, когато се нуждаят от контрагент за своите сделки - и какво се случва на пазара, ако този източник внезапно бъде изключен.

БМР намеква, че тези условия са засегнали репо пазара в САЩ през септември, когато лихвите се колебаеха в широки граници. Това трябва да бъде предупреждение за капиталовите пазари като цяло. С развитието на дигиталната търговия балансът между конкуренцията, пазарната стабилност и ликвидността ще бъде критичен тест - едновременно за хедж фондовете, инвестиционните банки и регулаторите.