Рубини: Сагата с аржентинския дълг показва, че системата не функционира

Това обаче води до друг ключов проблем. Въпреки че съдебните власти могат да принудят кредиторите да приемат една подобна оферта за замяна, основаващият се на пазарните механизми подход позволява на част от облигационерите да продължат да съдят съответното правителство, като задълженията в случаи като този трябва да бъдат изплатени в пълен размер.

Ето защо през последното десетилетие правителствата прибегнаха до основан на пазарните принципи подход, който разрешава казусите с кредиторите чрез въвеждане на клаузи за колективно действие (Collective action clauses – CACSs).

Тези клаузи се превърнаха в стандарт за държавните облигации, но липсваха при книжата, емитирани от Аржентина преди 2001 г., когато латиноамериканската страна фалира. Въпреки че 93% от кредиторите на Буенос Айрес приеха новите условия за своите облигации през 2005 г. и 2010 г., една малка група от тях заведе дело срещу страната в Съединените щати. Наскоро Върховният съд на САЩ се произнесе по въпроса, отсъждайки в полза на облигационери, които трябва да получат пълния размер на полагащите им се средства.

Решението на американския съд е опасно поради две причини.

Първо, съдът постанови за първи път, че една страна не може да продължи да изплаща задълженията си към тези кредитори, които са приели голямото "подстригване" на техните вземания, докато осъдилите я в САЩ не получат пълния размер на средствата си. В този ред на мисли, защо някой би имал желание да стане бъдещ кредитор на съответната държава, ако изплащането на неговите вземания може да бъде блокирано дори от един кредитор?

Второ, ако спечелилите делото в САЩ бъдат обезщетени в пълен размер, по-голямата част от кредиторите, които се съгласиха по-рано на "подстригването" на техните вземания може също да поискат пълен размер на полагаемите им се средства. Ако това се случи, дълговото бреме на държавата ще отново се нарасне значително и ще стане неустойчиво, принуждавайки правителството – в този случай Аржентина, да обяви дефолт по задълженията си към всички кредитори.

Включването на CACs в новите облигационни договори може да помогне на други страни да избягват проблема с Аржентина в бъдеще. Но дори и тези клаузи няма да могат напълно да помогнат, тъй като са проектирани по начин, който все още позволява на една малка част от кредиторите да откажат преструктуриране и по този начин да объркат сметките.

Друг вариант е да бъдат проектирани и въведени супер-CACs, а международната общност от своя страна може да преразгледа въпроса дали предложението на МВФ от 2002 г. за официален съд за обявяване в несъстоятелност трябва да бъде възкресено. По подобен начин може да забранено на облигационерите да блокират плановете за преструктурирания, начертани съвместно от длъжниците и останалите кредитори.