България би могла да приветства всяко компромисно предложение, което дава гаранции, че въвеждането на данъка върху финансовите сделки в ограничен брой държави-членки на Европейския съюз (ЕС) няма да доведе до негативни ефекти върху икономиките на другите държави-членки, които не участват в засиленото сътрудничество.
Това е позицията на България, изразена по отношение на напредъка по предложението за въвеждане на данък върху финансовите сделки в 11 държави членки на ЕС чрез процедурата за засилено сътрудничество.
Прогресът бе основна точка в дневния ред на заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономическите и финансови въпроси (ЕКОФИН), провело се на 9 декември. Председателството отчете напредъка по обхвата на данъка върху сделките с акции, докато по отношение на данъчното облагане на сделките с деривати все още остават отворени ключови въпроси.
Позицията на България, която е страна извън групата на засиленото сътрудничество, е публикувана в месечното издание „Основни икономически и политически решения в ЕС“ на дирекция „Икономическа и финансова политика“ на Министерството на финансите.
В групата на засилено сътрудничество попадат Австрия, Белгия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Италия, Португалия, Словакия, Словения и Испания. Това са и 11-те страни членки, които са единодушни за прокарването на закон върху търговията с акции и деривати, след като разговорите за общоевропейски закон върху финансовите трансакции пропаднаха през 2012 г.
У нас темата отново бе на дневен ред, след като в програмата на новия кабинет попадна предложението за „въвеждане на данък върху операциите на капиталовите пазари“. Участниците на капиталовия пазар смятат, че идеята е формулирана неясно, че е неоснователна и дори безсмислена.
Не само че е записан в управленската програма на правителството, но и в началото на декември от КНСБ лобираха за по-бързото въвеждане на подобен данък. Лидерът на синдиката Пламен Димитров предложи да се облагат с определен процент всички сделки с акции и облигации, както и операциите с валутни курсове. Но реакцията на икономически анализатори и финансисти като цяло е негативна.
Друга новина, която касае инвестиционните посредници, е, че Управителният съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите определи размера на годишната вноска за 2015 г.
Сумата, която участниците във Фонда трябва да направят е в размер на 0,5 на сто от общия размер на паричните средства и 0,05 на сто от общия размер на останалите клиентски активи за 2014 г., определени на средномесечна основа.
Съгласно чл. 77н, ал. 4 от ЗППЦК годишната вноска се превежда на четири равни части в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие. До 30 януари 2015 г. посредниците следва да внесат четвъртата част от вноската за 2014 г., до 30.04.2015 г. – първата част от вноската за 2015 г., до 30.07.2015 г. – втората част от вноската, и до 30.10.2015 г. – третата част от вноската за следващата година.


Времето във Варна на 8 октомври 2026
Честваме паметта на преподобните Пелагия и Игнатий Старозагорски
20 пияни и дрогирани водачи спипа КАТ за ден
Арестуваха млад мъж с амфети във Варна
2000 машини за вота на 25 октомври са в пълна изправност
Дейвид Елисън изгради нов колос в Холивуд. Сега ще трябва да го управлява
ЕС заема по-твърда позиция спрямо търговския дисбаланс с Китай преди преговорите
Петролът скочи след новина, че Тръмп готви удари по Иран преди изборите
Пропуснат имейл е позволил на Китай да получи части за F-35
Рядко плаване на танкер в Арктика подсказва за нарастващите проблеми на Русия
Уникално Ferrari Daytona SP3 вдигна тройно цената си за 4 години
Porsche ще съкрати 40% от шефовете и ще вдигне цените
MINI показа нов приключенски Countryman
VW изпече новия си електрически SUV
Легендарният пикап на Пабло Ескобар предизвика спор
Почина жената, чието изгонване от дома ѝ даде началото на протести в Испания
Ердоган и Путин обсъдиха сигурността на корабоплаването в Черно море
Къде в София спират топлата вода заради ремонти?
Рубио в Атина: Европа да се събуди от дългия си сън или идва атрофия и упадък