България би могла да приветства всяко компромисно предложение, което дава гаранции, че въвеждането на данъка върху финансовите сделки в ограничен брой държави-членки на Европейския съюз (ЕС) няма да доведе до негативни ефекти върху икономиките на другите държави-членки, които не участват в засиленото сътрудничество.
Това е позицията на България, изразена по отношение на напредъка по предложението за въвеждане на данък върху финансовите сделки в 11 държави членки на ЕС чрез процедурата за засилено сътрудничество.
Прогресът бе основна точка в дневния ред на заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономическите и финансови въпроси (ЕКОФИН), провело се на 9 декември. Председателството отчете напредъка по обхвата на данъка върху сделките с акции, докато по отношение на данъчното облагане на сделките с деривати все още остават отворени ключови въпроси.
Позицията на България, която е страна извън групата на засиленото сътрудничество, е публикувана в месечното издание „Основни икономически и политически решения в ЕС“ на дирекция „Икономическа и финансова политика“ на Министерството на финансите.
В групата на засилено сътрудничество попадат Австрия, Белгия, Естония, Франция, Германия, Гърция, Италия, Португалия, Словакия, Словения и Испания. Това са и 11-те страни членки, които са единодушни за прокарването на закон върху търговията с акции и деривати, след като разговорите за общоевропейски закон върху финансовите трансакции пропаднаха през 2012 г.
У нас темата отново бе на дневен ред, след като в програмата на новия кабинет попадна предложението за „въвеждане на данък върху операциите на капиталовите пазари“. Участниците на капиталовия пазар смятат, че идеята е формулирана неясно, че е неоснователна и дори безсмислена.
Не само че е записан в управленската програма на правителството, но и в началото на декември от КНСБ лобираха за по-бързото въвеждане на подобен данък. Лидерът на синдиката Пламен Димитров предложи да се облагат с определен процент всички сделки с акции и облигации, както и операциите с валутни курсове. Но реакцията на икономически анализатори и финансисти като цяло е негативна.
Друга новина, която касае инвестиционните посредници, е, че Управителният съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите определи размера на годишната вноска за 2015 г.
Сумата, която участниците във Фонда трябва да направят е в размер на 0,5 на сто от общия размер на паричните средства и 0,05 на сто от общия размер на останалите клиентски активи за 2014 г., определени на средномесечна основа.
Съгласно чл. 77н, ал. 4 от ЗППЦК годишната вноска се превежда на четири равни части в срок до 30 дни от края на всяко тримесечие. До 30 януари 2015 г. посредниците следва да внесат четвъртата част от вноската за 2014 г., до 30.04.2015 г. – първата част от вноската за 2015 г., до 30.07.2015 г. – втората част от вноската, и до 30.10.2015 г. – третата част от вноската за следващата година.


Слави Трифонов загуби делото за клевета, което заведе срещу Кирил Петков
DARA излиза на сцената на "Евровизия" тази вечер във Виена
Евростат: Българките са най-плодовити в ЕС
Кои три зодии ще имат невероятно лято?
Ето къде няма да има ток днес във Варна
Петролът стабилен при срещата между Тръмп и Си и напрежението с Иран
София става столица на науките за дълголетие през октомври
Си Дзинпин изтъкна Тайван като основен въпрос на срещата с Тръмп
Българите вече имат значително богатство, но не го използват за повече доходност
AI бумът вече оскъпява смартфони, чипове и центрове за данни
Китайци искат да правят електромобили с Maserati
Трик с пластилин почиства боята перфектно
Volkswagen отново отложи електрическия Golf
Новият коз на Mazda: Самозареждащи се хибриди
BYD променя подхода си към Европа
Доц. Пишмишева: Хантавирусите не са нов COVID-19, не са непознати за медицината
Двама загинаха при катастрофи през последното денонощие
Фалшиви счетоводители измамили възрастни хора за 1,6 млн. евро в Гърция
Рюте предлага всички от НАТО да отделят по 0.25% от БВП за Украйна
България сред отличниците в ЕС по икономически растеж