Ще изтегли ли културата Кошице и Марсилия от кризата

"Да сме европейска столица на културата за 2013 г. е една чудесна възможност за нас", казва произхождащият от Германия художник Хелмут Бастика. Кошице, със своите 240 000 жители, печели през септември 2008 г. конкурса за титлата, благодарение на отличителната си мултикултурна концепция. Освен стареещото и застрашено от изчезване немско малцинство, особено нарастващото ромско малцинство е онова, което Кошице иска да представи през 2013 г. като горд носител на културата. Местни и чужди медии критикуват, че мултикултурализмът на града и региона е бил неглижиран в ежедневието, а липсата на образование на голяма част от ромското население го обрича на живот на аутсайдери без работа и перспектива.

„За фестивала не сме изградили нищо ново, а само сме дали нови функции на съществуващите обекти“, пояснява Томас Чизмарик, PR мениджър на столицата на културата. Цената обаче е висока като за беден район на Словакия. Въпреки че около 60 милиона евро могат да бъдат използвани от фондовете на ЕС, град Кошице трябва да съфинансира проекта с още десет милиона евро, а още 3,3 милиона евро идват от словашкото министерство на културата и субсидии от големи компании като местната стоманодобивна компания.

В регион с над 20% безработица това също предизвиква критика. "Градът и преди това бе почти в несъстоятелност и не разполагаше с достатъчно пари за най-важните инвестиции – например за обществен транспорт, за жилища и сигурност. А това, разбира се, не се харесва на мнозина – че сега изведнъж толкова много пари се инвестират в това престижно събитие ", казва журналистът Ярослав Врабел от местния вестник Korzár Kosicky – най-големият словашки регионален вестник.

Критериите за избор на столица на културата са европейското измерение на кандидатурата, както и участието на населението в културни дейности. От 1985 г. насам Европейският съюз удостои над 40 града от общността със званието "Европейска столица на културата“. От 2011 г. два града от различни страни-членки на ЕС се избират за срок от една година. Гимараеш в Португалия и Марибор в Словения бяха столиците през 2012-а. 

И двата града трябваше да се борят. В години на скръб, липси и икономически спад Марибор и Гимараеш искаха да покажат културно наследство на европейско равнище. Въпреки напрегнатата ситуация на двете страни - Португалия и Словения, относително амбициозната програма успя да бъде изпълнена. Средновековият университетски град Гимараеш е досега най-малката европейска столица на културата и се съпротивлява успешно на дълговата криза в Португалия.

„Гимараеш е оазис в пустинята на кризата", сияе Карлос Тейшейра. Председателят на Търговско-промишлена асоциация на града твърди, че културната столица е осигурила "брутен растеж от около 30% на търговията и туристическия сектор“. В центъра на града са възникнали "десетки нови предприятия", броят на туристите се е удвоил.

И в словенския Марибор организаторите са доволни: "Нашите очаквания са изпълнени и надвишени", заключава директорът на проекта „Европейска столица на културата“ Сузана Зилич Фишер, която наскоро показа задоволителни цифри - участвали са повече от два милиона посетители, имало е повече от 5200 събития на над 500 институции. По думите й туристическият бранш е отчел двуцифрен ръст.