Здравната система - проблеми и решения

Ако ръководител на болница управлява некадърно, да се уволнява незабавно и подвежда под наказателна отговорност.

Ако лекар не спази Българския държавния стандарт за здравеопазването – да се уволнява със забрана да упражнява повече професията. Има излекувани и неизлекувани пациенти. Няма как да има малко излекуван, а “лошо излекуван” пациент да се разглежда като грубо нарушаване на лекарската професия, държавния стандарт и да се наказва с уволнение.

Здравеопазването да получава ресурсите за достойно съществуване (не в разкош, а да покрие държавния стандарт), а всеки, който си позволи да злоупотреби да бъде наказван най-строго

Решение на проблема с кадрите – лекари, медицински сестри. Те трябва да получават достатъчно, за да могат да живеят спокойно и да се възпроизвеждат, по никакъв начин в лукс. Който иска повече, да отиде в частния сектор, след като се “откупи” от системата.

Една реформа за висшето образование. Тя е свързана с така нареченото обучение “държавна поръчка”. От къде идва това понятие? Защо “държавна поръчка”? Едно време държавата сигурно си е планирала, че след 3-4 години ще са нужни на държавата – 200 юриста, 2000 лекаря, 200 икономиста, 4000 педагога и т.н.

И държавата поръчвала: 200 юриста, 2000 лекаря, 200 икономиста, 4000 педагога и т.н.

Те трябвало да бъдат най-добрите, защото държавата ще плати за обучението им. Държавата трябва да започне да планира. Колко икономиста ще трябват, колко юриста, колко лекаря, колко педагога, колко ИТ специалиста, колко полицаи. Това трябва да бъдат отпуснатите бройки държавна поръчка за висшето образование.

Обществото не работи, за да съществуват 51 висши учебни заведения. Висшите учебни заведения съществуват единствено, за да произвеждат кадри за развитието на обществото, не заради преподавателите, имуществото си, историята си или нещо друго. Ако 10 висши учебни заведения ще бъдат достатъчни, за да покриват нуждите на обществото, има ли причина да се пръскат държавните пари за нещо, за което после някой ще критикува, че не било достатъчно качествено? Че пазарът е наводнен с твърде много висшисти?

Всъщност на обществото не му трябват “висшисти”. Трябват педагози, лекари, икономисти, юристи, ИТ специалисти, хора на изкуството. И държавата трябва да плати за “доставката на необходимите кадри”, а всичко над това може да бъде ангажимент на частния сектор, който да конкурира държавните стандарти за висше образование.

След като държавата е планирала необходимите бройки за развитието на обществото и ги е “поръчала”, тя трябва да може и да ги задържи да се реализират в страната.

Някои специалности като медицината например струват много скъпо на държавата, затова хората, които ги завършват и още повече, когато става дума за националната сигурност, трябва да бъдат ангажирани за определен период 5-10 години, в който задължително трябва да работят в държавните здравни заведения (както се уточни при нормални условия за живот и възпроизводство, без лукс).

След този период, в който младите хора реално откупуват почти безплатното си образование, ще могат да изберат дали да продължат с нормалните условия за живот и възпроизводство, без лукс и спазване на държавните стандарти за здравеопазване примерно, или искат да си търсят голямото щастие с много лукс някъде извън държавната система.

Разбира се, всеки трябва да има възможност да се откупи веднага – само трябва да плати цената, която страната е платила за образованието му и да може да прави каквото иска след това. В този случай човекът реално е частник и е получил частно образование от държавната система.
 

Съгласни ли сте с толкова радикален подход? Какво трябва да се промени в системата на здравното осигуряване? Очакваме позицията ви на info@investor.bg