Светът е изправен пред медна криза

В нормални времена цената на медта отразява състоянието на глобалната икономика – ако последната расте, търсенето и цените са високи; ако е в криза, медта е евтина. Това е типичното движение на всички базови суровини и горива, включително нефта, останалите индустриални метали, дървесината и др.

Днес обаче положението е различно – докато търсенето и цените на повечето останали суровини се възстановяват бавно и колебливо, медта буквално лети нагоре, пише в свой коментар Боян Рашев, управляващ партньор в Denkstatt България. 

Вчера Лондонската метална борса е затворила при цена над 7000 долара/тон, което не се е случвало от години и представлява ръст от над 50% спрямо нивото в средата на март и над 10% спрямо нивата преди пандемията.

Кои са причините за този невероятен ръст на цената?

1. Историческият ръст на търсенето: Световният добив на мед е нараснал от 500 хил. тона през 1900 г. до 20.6 млн. тона през 2018 г., тоест средно с 3,2% на година като през 21 век този ръст се ускорява още повече. Това е много по-висока скорост на нарастване от добива на нефт, който през последните 20 г. расте с около 1% годишно.

2. Уникалните свойства: Медта притежава изключително добра топло- и електропроводимост - само среброто може да ѝ съперничи, но наличието и цените му практически изключват заместване. Антисептичните ѝ качества са известни от дълбока древност – всякакви микроби, бактерии и вируси умират изключително бързо върху медна повърхност. Антикорозията - медните повърхности бързо се покриват със защитен зеленикав слой и не корозират в дълбочина.

3. Разнообразните приложения: Макар, че рядко я виждаме, медта е буквално навсякъде около нас. Средният автомобил съдържа около 23 кг, а средното жилище – около 180 кг мед. Компютри, телевизори, телефони, бойлери, хладилници, телекоминукационни мрежи, климатици… всичко, което асоциираме с модерния начин на живот, неизбежно съдържа големи количества мед.

4. Енергийният преход: Новите енергийни технологии изискват ужасно много и редки метали. Повечето обаче са специфични за конкретна технология и евентуално подлежат на заместване. Не и медта. Масовата електрификация и ВЕИ, които са в основата на прехода към чиста енергия, са невъзможни без нея. Средното съдържание на мед в един електромобил е 83 кг, тоест почти 4 пъти повече от конвенционален. Един електробус съдържа средно 369 кг мед – около 10 пъти повече от автобус. Разликата идва от електромоторите и батериите. Докато един киловат инсталирана мощност в ядрена, въглищна или газова централа използва 2 кг мед, то за слънчева трябват 5 кг, а за офшорна вятърна – около 10 кг. А ако направим сравнението на база произведена енергия, разликата между конвенционалните източници и ВЕИ става десетки пъти.

5. Спадът в добива и предлагането: Пандемията доведе до ограничаване на добива в много мини, особено в силно засегнатите Чили и Перу, откъдето идват около 45% от медните руди в света. Това е изключително висока концентрация – много по-висока от добива на нефт например – която представлява огромен и растящ риск за световната икономика.

6. Спадът в съдържанията и бавното разкриване на нови находища: Почти всички големи медни мини по света се разработват от десетилетия. Почти навсякъде средните рудни съдържания спадат и се разкриват на все по-голяма дълбочина. Все по-трудно става да се поддържа нужната скорост на разработване на нови находища, която може да осигури ръста в добива.

7. Ограниченията на рециклирането: Медта е идеално рециклируема – всеки килограм, добит в историята, може да бъде претопен и използван безкраен брой пъти. Въпреки това рециклираното съдържание в новите продукти се колебае ежегодно между 25-30% и не расте. Основната причина е, че огромна част от медта се вкарва в инфраструктура и сгради, машини и съоръжения с десетилетен живот и стои затворена там, а търсенето расте ежегодно.

8. Бумът на търсенето в Китай: Над 50% от медта се употребява в Китай. Бързото възстановяване на търсенето там е основен двигател на ръста на международните борсови цени. Това обаче е ясен индикатор за съсредоточаване на икономическа мощ, каквото светът не помни от времето на Викторианска Англия.

9. Бюрократичните и социални бариери: Минните компании трябва да действат все по-бързо и с голям размах, ако искат да задоволят търсенето. За съжаление, проектите за проучване и добив срещат все по-масов отпор на все повече места по света. Не, това не е уникално за България явление, макар че у нас добива гротескни размери.

Всички прогнози виждат огромен ръст на потреблението на мед – от 25 млн. тона през 2018 г. до около 60 млн. тона през 2050 г. Мед на планетата има достатъчно, обаче ръстът на добива ѝ е практически ограничен от множество фактори. Ако трябва да кажа коя е най-трудната за преодоляване бариера, бих посочил „зелената“ шизофрения на активисти, местни власти и правителства от сорта: „Искаме модерни джаджи, пътувания и зелена енергия, но не желаем повече мини, пътища, централи…“

Това се очертава най-силната спирачка не само пред мините и металургията, а пред цялостното развитие на човешката цивилизация. Защото при хроничен недостиг и бързо икономическо възстановяване, търсенето и цените ще продължат да растат, а това ще ограничи възможностите ни да осигуряваме базовите потребности на хората на една все по-населена планета. Разбира се, най-много ще страдат най-бедните, които и днес нямат достъп до елементарни удобства като ток, топлина и чиста вода.

Маршът на цената на медта по време на дълбока икономическа криза е индикатор за нарастващ проблем, който може да взриви света. В същото време България е сред малкото страни в Европейския съюз със значими залежи, добив на руди и производство на мед, така че можем да се окажем сред печелившите. Само трябва да го поискаме.