Експерт: До 2030 г. AI и центровете за данни може да консумират ток колкото цяла Япония

Растящото потребление на електроенергия от центровете за данни и изкуствения интелект поставя въпроси за развитието на електропреносните мрежи, съхранението на енергия и достъпа до ресурси като вода. Това коментира Генади Кондарев, експерт по климатични политики и енергетика и автор в „Климатека“, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Той посочи, че това оказва влияние върху начина, по който държавите планират бъдещите си енергийни системи, като инфраструктура за дигиталната икономика и облачните услуги. И обясни, че „вече прескочихме 2% от глобалното потребление на електроенергия, които ползват центровете за данни“.

„Още през 2024 година глобално изкуственият интелект и центровете за данни консумираха около 400 тераватчаса енергия. Представете си, България консумира годишно под 40 тераватчаса енергия. За тази година прогнозите са, че ръстът ще е с повече от 50% до около 650 тераватчаса, а към 2030 г. консумацията, която е нужна за дейта центрове, ще бъде близо 1000 тераватчаса – долу-горе колкото е консумацията на цяла Япония“, очаква Кондарев.

По думите му в различните части на света се оформят различни модели за осигуряване на необходимите мощности, като наред с природния газ все по-голяма роля се отрежда на възобновяемите източници и ядрената енергия.

Според него няма единен модел за захранване на центровете за данни. „В САЩ водещ източник остава природният газ, докато в Европа все по-сериозно се обсъждат възможностите за комбиниране на възобновяеми източници, батерии и ядрена енергия. Големите технологични компании все по-често разглеждат малките модулни реактори като вариант за осигуряване на надеждна базова мощност, докато други залагат изцяло на зелена енергия“, даде пример Кондарев.

Той отчете, че много от големите техкомпании натискат в посока малки модулни реактори и ядрена енергия, защото преценяват, че веднъж заредено, за няколко години е абсолютно сигурен базов източник на енергия. Експертът допълни, че в същото време има компании, включително и в Европа, които се рекламират като 100% ВЕИ по отношение на това, което използват като електроенергия.

Експертът отбеляза, че растящите нужди на центровете за данни могат да доведат до директен конфликт с останалото потребление, защото развитието на нови енергийни мощности върви паралелно с електрификацията на транспорта, индустрията и домакинствата, а все по-голяма част от новото производство идва от възобновяеми източници.

Що се отнася до България, той подчерта, че страната ни разполага с добре развита електропреносна инфраструктура и има технически възможности за изграждане на още центрове за данни, но не и с гарантиран пазар.

„Това, което не ми харесва, е, че дейта центровете се ползват като оправдание за опитите за някои енергийни проекти в страната. Рибата е още в морето. Не мисля, че имаме чак толкова много клиенти и перспективи за дейта центрове непременно в България“, предупреди Кондарев.

Откъде ще дойде енергията за нуждите на центровете за данни? Колко ще спести AI на потреблението на електроенергия? Ще влязат ли в сблъсък електрификацията на индустрията и домакинствата с потреблението на електроенергия за дейта центровете? Къде в България е най-доброто място за изграждане на съоръженията за дейта центровете? Може ли районът около Марица - изток да е едно такова място? Къде ще търси конкурентно предимство Европа?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.