Nissan иска да се освободи от контрола на Renault

Контролът на Renault е залегнал в рамковото споразумение на алианса, което позволява на френския партньор да посочва високопоставените мениджъри на Nissan. Освен това то забранява на компанията да издава нови акции или да купува акции на други без позволението на борда.

Опитвайки се да запази местните работни места и инвестициите, Франция е решена да поддържа влиянието си над Renault-Nissan и ще подкрепи пълно сливане „само ако държавата остане най-големия акционер“, твърди официално лице.

Госн непрекъснаето приема Nissan за равен партньор, като и преди се е опитвал да коригира официалния баланс на силите, за да отразява икономическата реалност: Nissan е надраснала компанията си майка и формира две трети от общите продажби на превозни средства и по-голям дял от печалбата.

В опит да защити последните си действия, правителството разкритикува членовете на борда на Renault, че подкрепят мерки, които подкопават интересите на компанията.

„Карлос Госн е ръководител на две компании“, казва официално лице. „В един момент това създава конфликти“.

Някои смятат, че исканията на Nissan са опит да убедят Макрон да се откаже от част от двойно по-голямото си право на глас, което трябва да влезе в сила от 1 април, след като Франция използва т.нар. закон Флоранж, за да придобие повече акционерна сила чрез различните си участия в компанията.

„Това е тактическа игра, при която Госн ясно показва изключителното си раздразнение, провокирано от намесата на държавата“, казва източник, близък до администрацията на президента Франсоа Оланд.

Предупредителният изстрел на Госн може да се окаже ефективен, само ако правителството повярва, че той е готов да продължи със стратегическите стъпки срещу основния акционер на Renault.

Подобно открито неподчинение е било обмисляно и преди, твърдят двама запознати източници на обсъжданията на Renault-Nissan, и стана все по-вероятно заради хода на Макрон през април.

По време на скандал от 2011 г., при който Renault бе принудена да уволни трима мениджъри, погрешно обвинени в продажбата на корпоративните тайни, Nissan се опасяваше, че Госн може да бъде заместен от представител, посочен от правителството, който да се възползва от по-малката сила на производителя на автомобили.

В крайна сметка главният оперативен директор на Renault Патрик Пелата подаде оставката си заради скалъпеното разследване за шпионаж, което премахна част от натиска върху шефа му и предотврати конфронтацията.

Следващата стъпка в сегашната ситуация, според предложенията на Nissan, може да бъде официално искане към борда на Renault, който се среща през декември, за модифициране на рамковото споразумение.

Nissan иска сега равнопоставено партньорство, базирано не само на доверие, но и „на договор“, за да защити японската компания от намесата от Париж чрез Renault.

Ако Франция намали дела си в Renault отново до 15%, както обещава, тя все пак ще държи 28% от правото на глас на следващата акционерска среща, което е достатъчно, за да гарантира блокиращо малцинство. Със сегашния си дял от 19,5% тя вероятно ще има абсолютно мнозинство, ако то бъде запазено до април. Тази перспектива обаче става все по-малко вероятна.