Арендаторите ще участват в работата на общинските земеделски комисии

При изготвянето на проекти за комасирана обработка на ниви от комисиите към общинските земеделски служби, в работата по проектите ще имат право да участват и фермери, които са заявили изрично желание. Това е една от промените в Закона за собтсвеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), които бяха гласувани на второ четене днес в парламентарната земеделска комисия. 

С проекта се правят няколко основни промени в сега действащия закон – въвежда се правното основание за ползване на ниви, като така субсидии за нивите ще получават само земеделци с акт за собственост или договор за аренда, и се определя ред, по който животновъдите да ползват пасищата.

Комисията днес гласува арендаторите да плащат на общините за разораните от години полски пътища, както и за затрупаните напоителни канали – основно в Южна България, тъй като те също се ползват за производство на земеделски култури. Ползвателите на земи ще дължат за тези терени средното арендно плащане за землището.

По време на дебатите между депутатите възникна спор дали действително полските пътища са общински, но в крайна сметка бе решено арендата да се определя от общинския съвет и кмета, а ако те не го направят – директорът на областната дирекция по земеделие ще издава заповеди за ползването и парите ще се плащат на общината.

Агроминистърът Десислава Танева коментира след заседанието, че пасищата общински и държавен поземлен фонд ще се отдават по следната процедура: първи етап ще е разпределение между фермерите, според притежвания брой пасищни животни и втори етап – търг между животновъди. Ако след това пак останат пасища – свободен търг, но земята ще се ползва от фирми без животни само за година.

Очаква се да бъде удължен срокът за регистриране на правните основания от земеделците до края на февруари.

От думите на министъра стана ясно, че сегашната кампания е последната, при която за белите петна (непотърсени от собтвениците земи) ще се плаща на общините. От следващите кампании средствата ще постъпват в сметки  на областните дирекции по земеделие.

В проекта на второ четене беше включено и предложение на депутатите Румен Христов и Никола Хаджийски, свързани с ограниченията за придобиване на земеделски земи от чужденци, приети през 2013 г. Депутатите предложиха ограниченията да не се прилагат за публични дружества, чиито акции се търгуват на регулирания пазар в България или в ЕС. Светла Бъчварова обаче възрази, че така ще бъде заобиколен сега действащият мораториум.

Агроминистърът пък посочи, че сегашните промени в закона трябва да изпреварят кампанията по директните плащания, която започва на 1 март. В крайна сметка, Румен Христов оттегли предложението си и то не беше гласувано.

„Единствената промяна, гласувана днес, е приемането на глоби по 100 лв./дка, ако собственикът на земи не отговаря на условията в закона“, заяви Десислава Танева. Запитана как публичните дружества следва да постъпят с притежваните ниви тя каза: „Тяхна грижа – или ще променят собствеността си, или ще я продадат“.

„С промените в закона се дава ново начало на поземлените отношения, защото водещо при ползването на земята вече ще е правното основание. Така се преодолява една несправедливост от последните 10 години – много хора ползваха чужди имоти безвъзмездно и получаваха субсидии от ЕС“, каза след заседанието Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ).

Според него точно този пропуск е довел до голямата разлика между големи и малки в земеделието.

„Още един важен момент - при новата правна рамка се запазват договорите за агроекология и няма да се стига до разваляне на контракти и връщане на пари“, допълни той. За полските пътища той посочи, че те се обработват от години и сега просто ползвателите ще плащат наем за тях.

Според Върбанов фермерите са достатъчно информирани за новата кампания и не се очаква новите условия да ги затруднят.

Очаква се утре проектът да бъде разгледан в пленарна зала.