София през 2021 г.: Новото е (не)забравено старо

Изпращаме 2021 година - още една година, белязана от дълбоките промени в икономиката, политиката и обществото вследствие на пандемията от коронавирус. Сега, когато и последните 12 месеца са почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последната година в специалната секция „Икономиката през 2021".

2021 беше година на размествания по върховете на градската управа в София и на стари проблеми в града, свързани с ремонти, (не)опазване на исторически сгради, чистотата на въздуха в комбинация с обичайните съмнения за корупция и обвинения в бездействие.

Тази година с постовете си се разделиха заместник-кметът по култура, образование и спорт доц. Тодор Чобанов и председателят на Столичния общински съвет Елен Герджиков. Първият беше уволнен от кмета Йорданка Фандъкова заради забавяне на реставрацията на минералните бани в „Овча купел“ и Горна баня, а на негово място беше назначен бившият директор на НДК Мирослав Боршош. 

През септември с поста си на председател на Столичния общински съвет се раздели Елен Герджиков, а впоследствие се разбра, че решението му е било взето под натиска на бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Мотивът – Герджиков не се справял с работата и не реагирал на обвиненията на общински съветници, че управлението на кмета Фандъкова е довело градския транспорт в София до фалит. На негово място набързо, след остри критики от опозицията в СОС и с гласуване на ръба на правилата беше избран бившият председател на Комисията по финанси в общинския съвет Георги Георгиев, за когото се говори, че е бъдещ кандидат за кмет на София от ГЕРБ на мястото на Фандъкова.

Но може би най-показателно за управлението на столицата при настоящия градоначалник беше решението през лятото на изпълнителния директор на "Софияплан" арх. Любо Георгиев и на голяма част от служителите на общинското предприятие да напуснат постовете си.

В съобщението за оставката си арх. Георгиев посочи, че предлаганите от предприятието стратегии, планове и решения остават само на хартия. Решението му беше взето седмица след като общинският съвет прехвърли на „Софияплан“ спорната допълнителна дейност да осигурява координация между заместник-кметовете на столицата - ход, който арх. Георгиев определи като „отказ от управление от страна на кмета“ Йорданка Фандъкова.

В писмо с мотивите за решението си той посочи редица пропуснати ползи от работата на общинското предприятие през последните две години. Докладът за развитието на Централна минерална баня, например, който е съставен след отворената покана за идеи за облика на източното и северното крило на емблематичната сграда в центъра на София и е внесен за разглеждане в СОС, впоследствие беше отложен. Въпреки поредицата от срещи с общински съветници действия по проекта не са предприети.

В същото време тази година все пак беше представен спорен проект за ремонта на банята в „Овча купел“ и то на по-висока цена от първоначалната обществена поръчка, без да е ясно как е била изчислена тя. За ремонта на историческата сграда са предвидени 7,6 млн. лв., от които общината ще осигури 4,46 млн. лв., а останалите ще дойдат по оперативна програма на ЕС. В предишната обществена поръчка, открита от бившия заместник-кмет по културата доц. Тодор Чобанов, се предвиждаше общината да предостави 3,55 млн. лв. През април обаче Чобанов прекрати поръчката заради разминаване в процедурата и скоро след това се раздели с поста си. Общината бърза с реализирането на проекта, защото срокът за адаптацията и реставрацията на сградата е до края на 2023 г. Ако той не бъде спазен, парите по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ ще бъдат изгубени.

Проектът предвижда 53% от сградата да бъде за балнеология, а другите 47% - за научен център за върхови постижения. През есента обаче Върховната административна прокуратура (ВАП) разпореди проверка за ремонта на банята, а малко преди това Камарата на архитектите в България (КАБ) призова за спиране на обществената поръчка. Според архитектите има опасност от компрометиране на архитектурната стойност на сградата, която е паметник на културата, тъй като не се предвижда конкурс за проекта за адаптацията и реставрацията ѝ. Вместо това е избран ползващият се с лоша слава покрай пътното строителство метод инженериг, при които строителят сам поръчва проекта, по който ще работи.

В същото време ремонтът за 8 млн. лв. на друга емблематична минерална баня, тази в Банкя, най-после приключи и сега общината ѝ търси концесионер за срок от 20 години. От него ще се очаква да вложи още 4 млн. лв. за построяването на допълнителен подземен плувен басейн, балнеологичен и спа център в близост до банята. Именно с търсенето на концесионер общината оправда забавянето на ремонта на сградата, който започна през 2018 г. и по първоначален план трябваше да приключи през май м. г.