София през 2021 г.: Новото е (не)забравено старо

След пожара в сградата на бившето кино "Възраждане" Минеков призна, че съществуващите закони не са достатъчно ефективни, затова с екипа му са подготвили изменения и допълнения, включително в Закона за културното наследство, "за да се сложи край на безобразията" и собствениците на исторически сгради да бъдат задължени да ги стопанисват. И поиска незабавна законова промяна, която да предвижда при пожар или други инциденти историческите сгради да се отнемат от собствениците. 

Фалът с парковете

В писмото с мотивите за оставката си арх. Любо Георгиев посочва също, че още през януари „Софияплан“ е предложило на общината механизъм за приоритизиране на терените за отчуждаване в зелените пространства. Работната група съществувала по заповед на кмета на София от поне шест години, но до лятото не се беше произнесла по предложенията за модел, тежести и резултат.

В същото време обаче с две спорни промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), инициирани от Фандъкова, разработени от екипа на главния архитект и приети от Народното събрание в началото на годината, общината опита да прехвърли на инвеститорите задължението да осигуряват необходимата публична инфраструктура около обектите си с изискването разрешение за строеж да се издава само при приложена улична регулация.

Промените се натъкнаха на силен отпор от браншови организации в строителството, а КАБ сезира президента Румен Радев, който наложи вето. През ноември Конституционният съд отхвърли като противоконституционни двете нови разпоредби в ЗУТ, а в самия край на мандата на служебното правителство регионалното министерство предложи вместо тях връщане на позабравения институт на уличната тегоба.

Общинският съвет не е включил в дневния си ред и проектирането на парк „Искър“, въпреки че от „Софияплан“ са осигурили европейско финансиране, става ясно още от писмото на арх. Георгиев. Така София е изпуснала шанса да получи 900 хил. лв. за дейности, които така или иначе общината е задължена да извърши по закон и които са били предпоставка за създаването на качествен проект за парк.

В края на март обаче приключи ремонтът за 11 млн. лв. на Западен парк, който се точеше от 2018 г., но по традиция напоследък също не мина без проблеми. Невралгичният момент тук се оказа изграждането на пешеходен мост към „Люлин“. Столична община поиска мостът да отпадне от проекта, след като от фирмата изпълнител отказаха да го построят с мотива, че бил невъзможен за изпълнение. Така обаче обновеният парк остана без достъп до „Люлин“ и се наложи през лятото общината да поръча изработването на нов проект за мост на цена от близо 300 хил. лв. Финансирането за ремонта на парка по Оперативна програма „Региони в растеж“ беше намалено с над 2 млн. лв. с мотива, че сключеният договор по обществената поръчка е бил незаконосъобразно изменен. Наложена беше и глоба от 2,5 млн. лв. Западен

Снимка: Столична община

Малко преди втория тур на президентските избори Столична община обяви, че мостът все пак е изграден и по него дори се разходи кметът Фандъкова в компанията на заместник-кмета по строителството Ангел Джоргов. При последвала медийна проверка обаче се оказа, че достъп до съоръжението все още няма.

Тези толкова трудни пешеходни улици

В писмото с мотивите за оставката си арх. Георгиев посочва и предложенията за изграждане на скоростни велоотсечки по съществуваща пътна инфраструктура, които да създадат възможност за придвижване с превозно средство, различно от автомобил. Те са били обсъждани с кмета на София в началото на 2020 г. и е имало проектна готовност, но не са се реализирали.

Столична община и главният архитект Здравков от години твърдят, че изграждането на велоалеи и създаването на повече пешеходни пространства в града е приоритет, но и тук някои развития през последно време водят до разминаване между говорене и реални действия. Един от най-амбициозните проекти, които се радват на подкрепа от гражданите, е този за Зеления ринг на София, който ще е с дължина 32 км и се очаква да се превърне в екологичен, свързан, велосипеден и пешеходен пояс в града, свързващ централните и периферните квартали, големите паркове и градини и редица културни и спортни обекти. Първата отсечка от проекта от гара „Пионер“ до моста „Шипченски проход“, беше представен и обсъден през лятото в район „Слатина“.

В края на миналата година обаче общината върна колите на ул. „Съборна“, която няколко месеца по-рано стана пешеходна зона. Това се случи след протест на собственици на магазини и на жители в района, въпреки че според изработената от „Софияплан“ „Визия за София“ и доклад на датския арх. Ян Геел ул. "Съборна“ е определена за пешеходна на база изследване на трафика по нея.

От писмото на арх. Георгиев става ясно още, че и самата „Визия за София“, която е стратегията за развитие на Столична община до 2050 г. и беше създадена от широк експертен екип, а Фандъкова обичаше да се хвали с нея, е била готова за разглеждане от Столичния общински съвет още в края на 2019 г., но едва през юли м. г. са гласувани целите за изпълнението ѝ. Обсъждането на конкретните мерки обаче така и не се е случило.