Да работим рамо до рамо с робот – въпрос и на чувства

От гледна точка на една машина хората произвеждат предимно едно нещо: хаос. Те правят резки движения, променят процесите си, реагират по различен начин, когато са стресирани, раздразнени или отегчени. Те са трудни за прогнозиране. И това трябва да се промени.

В ярко оцветена фабрична сграда с размер на хангар в Кемниц една голяма бяла ръка на робот си почива кротко.

Тя почти не се отличава от другите по рода си – такива, каквито сме виждали  във фабриките по целия свят: едноръки машини с прости хващачи, монтирани на нещо като рамо, без друго тяло. Те сглобяват автомобилни части, произвеждат слънчеви панели, сортират, пилят, заваряват.

Но тази бяла роботизирана ръка има нова функция: тя трябва да помогне за това хората да бъдат разбрани. На нея и около нея изследователи от Института Fraunhofer за металообработващи машини и технологии са монтирали всякакви видове сензори, микрофони, измерватели за движение.

Те измерват движенията - но преди всичко чувствата на хората, които работят с нея. Вълнение, стрес, тревожност. Страхът на човека от машината – робофобия. Това е темата на проучвателен проект, който в момента се провежда във Fraunhofer .

Данните трябва да помогнат за подобряване на сътрудничеството между човека и машината. В един свят, в който нивото на автоматизация непрекъснато се увеличава, тъй като роботите стават все по-автономни и работят все повече и повече с хората, възприемането им става все по-важно, така че сътрудничеството да е безопасно не само за тялото, но и за ума.

Пазарните изследователи на Statista смятат, че броят на индустриалните роботи ще се увеличи в глобален план от малко под 2,1 милиона през 2017 г. до 3,8 милиона през 2021 година. В индустриализирана Германия той е особено висок.

Според Statista страната очевидно изостава зад Южна Корея и Сингапур с по около 322 роботи в индустрията на 10 000 служители през 2017 г., но все пак е на трето място в света - пред Япония. В същото време местните компании очакват сравнително ниска загуба на работни места - предполага се, че машините няма да изместват хората.

И хората не са безразлични към роботите. Може би към една пералня. Но щом машините придобият поне частица човешки облик - макар и само затачъци, вече не са безразлични. Изследователи от Университета в Дуисбург-Есен показаха, например, че участници в експеримент са се колебаели или дори не са били склонни да изключват малък робот, когато той се е помолил да бъде „убит“.

На практика вече съществува ISO стандарт за използване на роботи: ISO TS 15066. Той регулира преди всичко, че роботът няма да наранява човека – физически. Това, което роботите могат да направят с човешкия ум, не е записано в този стандарт. 

Кейт Дарлинг, учен от Медицинската лаборатория на Масачузетския технологичен институт, експериментално открива, че хората са биологично програмирани да проектират живот в обекти, веднага щом ги чувстват като автономни, дори и да знаят, че обектите не са живи.

И това започва с онези, които дават имена на своите роботи прахосмукачки и не завършва с войници, които скърбят за унищожените военни роботи в екипа си. Изкуственият интелект далеч не е в състояние да развие чувства, но хората със сигурност успяват да развият чувства към роботите. Ето защо е важно тези чувства да са положителни.

И така - в сферата на технологиите се наблюдава впечатляващ напредък, но изкуственият интелект все още не може да бъде сравняван с човека и това се дължи на един принцип, по-известен като „Парадоксът на Моравек“ - по името на учения Ханс Моравек, който през 1980 г. доказа, че можем да програмираме машините да решават трудни задачи, като например тестове за интелигентност, дама, шах, но лесните задачи се оказват предизвикателство за тях. Изкуственият интелект е способен на редица трудни неща – да категоризира далечни галактики, да имитира гласове, да създава изкуство, но простото мислене не е едно от тях. Дори ходенето на два крака се оказва трудно за една машина. Оказва се много трудно, да не кажем невъзможно, да придадем на роботите уменията на едногодишно дете – като възприемане и подвижност.

И точно това се опитват да направят изследователите от института Fraunhofer в Кемниц. Тяхната визия е да работата с автономни тежки роботи да стане социално приемлива. Да се преодолеят резервите на човека към непознати технологии, като същевременно се изгради приемливост и доверие. Става дума за създаване на работни места на бъдещето.

Защото, макар и по-малките роботи да могат да внушат състрадание или дори отвращение у хората, индустриалните тежки роботи могат да предизвикат дори страх. В крайна сметка безтелесната, на пръв поглед невиждаща роботизирана ръка, която се движи в непосредствена близост до собственото ви тяло, тежи 2,5 тона.

Кой ще преживее по-лошо една евентуална злополука, е очевидно. Не е случайно, че в повечето фабрики тези машини са зад защитни огради. И когато тези защитни огради отпаднат, бизнесът и науката говорят за „сътрудничество между човека и робота“. И това бъдеще може да е по-близко, отколкото си го представяме.