Какви сигнали изпрати към ЕС срещата в Атина за бъдещето на Западните Балкани?

Срещата за европейското бъдеще на Западните Балкани в Гърция е много символична. Премиерът Мицотакис я направи в рамките на честването на 20-годишнината от Солунската среща на върха, на която беше представена перспективата за пълноправното членство на целите Западни Балкани в ЕС, когато Северна Македония през 2004 г. подаде молбата си за членство. Президентът на Сърбия Александър Вучич подписа декларация с останалите десет страни за териториалната цялост на Украйна и това дава много сигнали. Това мнение изрази в предаването ''Бизнес старт'' на Bloomberg TV Bulgaria Любов Панайотова, директор на Фондация „Европейски институт“.

„Фактът, че премиерът на Косово е на масата, се възприема, както и досега, че страната има европейски път и трябва да бъде в ЕС, коментира тя изказването на Албин Курти.

Панайотова припомни, че още 2004 г. Македония подаде молба за членство в ЕС и получи статут, затова смята, че 20 години оттогава са пропилени. „Македония е готова, Македония напредваше с много силни темпове и единствено тази политизация и враждебност, които определени политически кръгове започнаха да налагат в Северна Македония, ги забави“, смята директорът на Фондация „Европейски институт“.

По думите на Панайотова Черна гора и Сърбия вървят напред и са на финала на преговорните глави за членство в ЕС. Според нея вече се говори за разделяне на Албания и Северна Македония, въпреки че Албания подаде молба за членство чак през 2009 г. и има статут на кандидатка от 2014 г.

Тя посочи, че премиерът на Косово подчерта, че страните, които искат да се присъединят към ЕС, трябва да поддържат добросъседски отношения. Панайотова подкрепя това становище и смята, че този коментар не касае единствено отношенията между Косово и Сърбия, а тези между страните из целия регион, като изтъква ключовото значение на добрите взаимоотношения между държавите.

''Политиката на ЕС, макар и бавно, върви в определена посока, която е в подкрепа на единството на Европейския съюз'', посочи Панайотова. Тя смята, че най-големите предизвикателства пред разширяването на ЕС в Западните Балкани е именно преодоляването на изкуствено насадените политически настроения.

Що се отнася до участието на украинския президент, според нея това е поредна среща, в която Зеленски участва и полага усилия войната да не бъде забравена. „Там той успя да се срещне с много лидери на страните от региона. Това беше финалът на една негова обиколка – той беше в Дания, Нидерландия и договаряше конкретни детайли, необходими за отбраната на страната“, напомни Панайотова.

В контекста на срещата в Атина тя посочи и обсъждането на съвместната стратегия за приемане в Шенген на България и Румъния. Според Панайотова подкрепата на Гърция е изключително важна за нас, като страната ни е разчитала винаги на южната ни съседка по европейския си път.

Успява ли ЕС да минимизира руското влияние върху Западните Балкани през последните месеци? Трябва ли да бъдат променени договорите за членство в ЕС? Кои са най-големите предизвикателства през разширяването на ЕС на Западните Балкани?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването ''Бизнес старт'' може да намерите тук.