CBDC на едро са привлекателни за централните банкери

Единият е признанието, че настоящите трансгранични платежни системи са болезнено бавни; толкова много, че Роберто Кампос Нето, управителят на бразилската централна банка, наскоро каза на среща на МВФ - само отчасти на шега - че е било по-бързо да се преместят пари от Сао Пауло до Лондон чрез качване на самолет на торби с пари, отколкото чрез официалните банкови канали.

Но ако централните банки „засилят CBDC на едро и постигнат атомен сетълмент, ще можете да извършвате международни плащания при почти нулеви разходи, като ползите ще са огромни“, коментира Менон в Цюрих. Или както Кристалина Георгиева, ръководителят на МВФ, посочи в Давос: „CBDC все още не са интернационализирани, но точно в това е възможността“. С други думи, има реално основание за употребата им.

Вторият фактор е културен: CBDC на едро може да бъдат организирани от група технократи от централните банки без да се налагат много дебати с политици или избиратели.

Това не улеснява създаването на CBDC на едро в голям мащаб. Далеч от това. Технологичните препятствия остават плашещи. CBDC на едро може също да изискват централните банки да отстъпят малко суверенитет, тъй като използването на достъпни цифрови регистри означава, че те вече не контролират фиатните валути по традиционния начин. Това изисква взаимно доверие.

Съсловието на централните банкери, което се събира около Банката за международни разплащания в Базел, като цяло си има доверие – повече от собствените си национални политици. Проведени са повече от дузина трансгранични експерименти на едро със CBDC, не само от френската и сингапурската централни банки, но и в страни като Швейцария, Южна Африка, Тайланд, Китай и Обединените арабски емирства.

Не е ясно (все още) дали те могат да се разширят. Един ключов момент, както Георгиева подчерта на срещите в Цюрих и Давос, е, че все още няма „оперативна съвместимост“ между тези отделни опити. Но ако тя се появи - т.е. бъдат създадени мащабируеми системи - ще има допълнителни интересни последици.

Едната е, че бъдещите историци биха могли да заключат, че най-значимата дългосрочна последица от технологиите за достъпни регистри за финансите не са биткойн и други криптовалути. Вместо това тя се крие в силно тривиални ъгли на банкирането, като плащанията на едро.

Те може също така да решат, че макар достъпните регистри да са представяни като инструмент, който може да изтръгне властта от утвърдените институции, тази иновация всъщност ги консолидира по някакъв начин. Елитът на Давос узурпира мечтата.

Разбира се, биткойн максималистите биха отвърнали, че точно това е причината CBDC да са лоша (ако не и неизпълнима) идея; тяхното предположение е, че централните банки не могат да продължават да трупат монетарна мощ. Може би е така. Но истинската поука от всички тези дискусии е, че „блокчейн“ може да означава множество различни - и понякога противоречиви - неща.