Защо сегашният мечи пазар при криптовалутите е различен от 2018 г.?

Дигиталните активи се сринаха през 2018 г. в резултат на спукания през 2017 г. балон на първичните монетни предлагания (ICO). Запознатите с криптоисторията помнят, че щом веднъж ICO проектите завършиха своята продажба на токени, те обърнаха състоянието си в долари и това рязко пренасищане с биткойни или етери на пазара срина цените, довеждайки до криптозимата на 2018-2019 г., пише CoinDesk.

Онези обаче, които имаха богато портфолио от тези ICO токени и ги задържаха по време на мрачните дни на криптозимата, се оказаха много напред – дори пред фондовия пазар, дори пред технологичните акции, които изкараха своите най-добри дни между 2018-2020 г.

Но също така имаше и много инвеститори на дребно, които изгоряха. Не само от фалшиви токени – каквито имаше много – но и от резкия срив на криптоцените.

Голяма част от срива и последвалата го зима бе това, че инфраструктурата по това време не беше толкова усъвършенствана спрямо наличното днес. Колкото и да е лоша пазарната корекция през 2022 г., това, което стана през 2017-2018 г., е миниатюрно, що се отнася до пазарната капитализация.

„Средата в настоящата криптоекосистема значително се различава от апогея на ICO-тата през 2018 г.“, казва Дани Чун, съосновател на DeFi протокола Tranchess. „Зрелостта на пазара захрани нуждата за установяване на по-силни технологични основи, които позволиха на борсите и DeFi протоколите да осигурят разнообразие от продукти“, за да се намалят ценовите колебания, допълва той.

Чун също така посочва и наличието на повече блокчейн екосистеми, не само тази на етериума, които помагат за предпазването на пазара от резки спадове като тези в дните на ICO-тата.

„Въпреки че домино ефектът не се е променил от ICO срива, ефектът, усетен от институциите и инвеститорите на дребно, е относително по-малък през 2022 г.“, коментира той.

Представянето на ICO и технологичните акции. Графика: CoinDesk

Един основен елемент на инфраструктурата, който не съществува по времето на ICO балона, бяха автоматизираните маркет-мейкъри (AMM). Тези автономни механизми за търговия са по-ефективни от централизирана книжа с поръчки и предпазват от подхлъзване на цената, осигурявайки пулове на налична ликвидност за трейдърите.

Когато продавач не може да намери купувач на централизирана борса, цената пада, докато такъв не се намери. AMM-ите забавят това понижение на цените, осигурявайки ликвидност за поемане на продажбата, действайки като ответна страна. Тази ликвидност може да се използва за бъдещи трансакции или да се пренасочи към други пулове.

„АММ моделите продължават да се подобряват с времето и са по-ефективни от алгоритмите на книгите за поръчки“, коментира за CoinDesk човек на име Пъф, представящ се за водещ разработчик по DeFi протокола Iron Bank. „Децентрализираните финанси имаха пет години да покажат способността си да се справят с волатилност и в двете посоки“, допълва той.

И кой бе генезисът на повечето от тези протоколи? Криптозимата, която охлади пазара след ICO срива. Човек може да се зачуди какво ли ще се създаде по време на сегашния пазарен спад.