САЩ и ЕС трябва да си говорят за конкуренция

Разумно е да гарантираме, че никоя държава (или по-точно, една компания: TSMC) не контролира механизмите на дигиталната икономика. Малко регионализиране на мощностите за чипове би било умно за САЩ и ЕС, но и за света като цяло. Прегледът на веригите за доставки от Белия дом през юни свърши доста добра работа при излагането на въпросите за концентрацията в полупроводниковата индустрия и за това как САЩ и европейските и азиатските им съюзници, които притежават важни части от тази верига на доставки, могат да работят заедно за укрепване на предлагането. Пътната карта вече е там; това е лесна топка за политическо споразумение.

Защитата на цифровите пазари на труда може да бъде друга лесна победа. Пандемията даде да се разбере, че много повече квалифицирана работа може да се извършва дистанционно, и по този начин потенциално аутсорснато, отколкото си представяхме. Софтуерът, който превръща чуждестранните акценти в американски английски в реално време, привлича купувачи на места като Индия и Филипините. Изглежда само въпрос на време аутсорсването на работа в кол центровете да се пренесе към аутсорсинга на по-високоплатени работни места, като дистанционно обучение или теле-здравеопазване.

Представете си политическите последици от мащабно сътресение в сферата на услугите, извършвани от средната класа в САЩ и Европа, предизвикано от страни, които имат по-ниски стандарти на заплащане и труд. Дигитализацията и аутсорсингът на повече бек офис работа (помислете за застрахователните искове и обработката на медицински формуляри) повдига и въпроси за това кой си присвоява стойността, генерирана от тези задачи? Големите американски застрахователни компании? Европейските държавни здравни системи? Азиатските компании, които извършват обработката?

Това са животрептящи въпроси, като САЩ и Европа имат голям интерес да се уверят, че вършат по-добра работа по защита на трудовите права и правата на гражданите (не само на потребителите) в дигиталните търговски рамки на 21-ви век, отколкото направиха през последните няколко десетилетия на неолиберални търговски споразумения.

Тези споразумения бяха основани на идеята, че позволяването на глобалния капитал да се насочва натам, накъдето иска, винаги ще доведе до добри резултати. Но възходът на държавния капитализъм и мощните технологични платформи създадоха големи пазарни асиметрии. Не всички играят по едни и същи правила. Не всички пазарни участници имат еднаква информация.

Ето защо общите правила относно износа на чувствителни технологии и споделената рамка за проверка на инвестициите (както в САЩ, така и в ЕС) са от решаващо значение. Въпроси като кражбата на интернет протоколи, правата на човека в китайската провинция Синдзян или липсата на адекватни публични оповестявания от чуждестранните фирми, листнати на водещите западни борси, са свързани с гарантирането, че пазарите са едновременно справедливи и ефективни.

Със сигурност това е цел, за която всички можем да се съгласим.