IHT: България рискува да стане предупредителна приказка за ЕС

Когато България се присъедини към ЕС миналата година, се очакваше това да бележи началото на амбициозен план за модернизирането на страната от бившия съветски блок и окончателно да я вкара в рамките на европейската политика. 22 месеца по-късно обаче българското правителство разполага само с няколко седмици да предотврати загубата на милиони евро европейски субсидии и безпрецедентна санкция от Брюксел, пише британският International Herald Tribune (IHT).

Изданието припомня, че близо половин милиард евро помощ за България са замразени след критичния доклад на ЕК, в който се посочва, че средствата са уязвими от измами и лошо управление. Тази седмица европейските представители трябва да направят одит в София и ако резултатите са лоши, България ще загуби 220 млн. евро от замразените помощи заради крайния срок, който изтича следващия месец, пише авторът на статията Стивън Касъл.

Бавният напредък в България при справянето с нередности и липсата на присъди в делата с корупция по високите етажи станаха ярък пример за трудностите при интегрирането на „крехките“ бивши комунистически държави, се коментира в статията.

Европа иска да подобри връзките си със страните от източния фронт, като една от очевидните стратегии може да е предлагането на членство. На срещата на ЕС в Украйна миналия месец обаче ЕС се въздържа от всякакви ангажименти към Киев за ясен път към членство в блока.

Присъединяването на България и Румъния илюстрира защо европейските представители предпочитат да са предпазливи, посочва Касъл.

Сред неназованите причини да бъдат приети двете страни пред 2007 г. е да се задържат извън нарастващата сфера на влияние на Москва, но това имаше цена, пише авторът. Около 11 млрд. евро се планира да бъдат изплатени под формата на субсидии в периода 2007-13, а европейските представители се опасяват, че голяма част от тях може да се източат от престъпници.

В статията се посочва още, че българското правителство се стреми да създаде впечатление, че е взело твърди мерки в борбата с нередностите от юли насам, като се цитират и мнения от опозицията, според която правителството не прави правилни реформи.

Касъл обръща внимание и на притесненията за корупция на високите нива в Румъния.

Случаите на България и Румъния – и двете получили членство, преди да са направили съществени реформи, вече кара ЕК да заема по-строга позиция при разглеждането на потенциални нови кандидатури за членство, включително и на Хърватска, завършва статията.