Нормалният живот в САЩ през 2022 г. е изисквал 62-седмичен доход

Икономистите ще прекарат часове в разглеждане на последните данни за инфлацията в САЩ (6,4% на годишна база за януари – бел. ред.), но техните изчисления прикриват опитите на американските семейства да свържат двата края, пише за Financial Times Орън Кас, изпълнителен директор на American Compass.

През 1985 г. американец, работещ на пълен работен ден, можеше да издържа четиричленно семейство с 40-седмичен доход, позволявайки си разнообразие от питателни храни, къща с три спални, пълно здравно осигуряване, семейна кола, като дори спестяваше за образованието на двете си деца в държавен университет. През 2022 г. плащането на всичко това би изисквало 62-седмичен доход, което е проблем, тъй като има само 52 седмици в годината.

Тези числа идват от Cost-of-Thriving Index (Coti, цената на нормалния живот в седмичен доход), който сравнява темпа на ръст на заплатите със скоростта на увеличение на разходите за основни продукти на средната класа. Индексът ясно показва ефекта върху бюджетите на домакинствата от продължилото десетилетия разминаване, при което цените на жилищата, здравните осигуровки, таксите за обучение в колежи и други разходи се повишаваха много повече от заплатите.

Традиционните измервания на инфлацията пропускат този факт. Когато данните, индексирани с инфлацията, ни казват, че работещ човек през 2022 г. би могъл да си позволи приблизително това, което и работещият през 1985 г., това предполага, че този от 2022 г. все още иска да кара кола от 1985 г., да живее в къща от 1985 г., да гледа телевизия от 1985 г. и да получава медицински грижи от 1985 г. - и че бихме нарекли това „средна класа“.

Помислете за здравеопазването, където икономистите (с право) празнуват изключителни, но скъпи пробиви в медицинските технологии, докато семействата (също с право) забелязват, че застрахователните премии продължават да изяждат по-голям дял от заплатата им.

Измерването на инфлацията е важно, но това важи и за разходите за живот на средната класа.

Coti пресмята цената на ясно определен набор от артикули, които едно семейство от средната класа би трябвало да може да си позволи: типична кошница с питателна храна, според стандарта на Министерството на земеделието на САЩ; месечен наем за къща с три спални малко под средното ниво на жилищен пазар с умерени цени; семеен здравноосигурителен план от вида, предоставен от работодателя; шофиране на кола 15 000 мили; и достатъчно спестявания, за да се финансира напълно записването в държавен колеж за две деца. През 2022 г. всичко това е струвало приблизително 76 000 долара.

Разделете тези разходи на средната седмична заплата на мъж, нает на пълен работен ден, която през 2022 г. е възлизала на 1219 долара, и ще получите 62-те седмици, необходими за покриване на разходите, спрямо 40-те през 1985 г.

По-младите мъже, в най-добрите години за отглеждане на деца, имат по-ниски седмични заплати и следователно по-висок индекс Coti - той е достигнал 73 седмици миналата година. Средните заплати на жените пък обикновено са по-ниски от тези на мъжете, което води до по-високи стойности на Coti.

Този подход също така подчертава регионалните неравенства. Калифорния има втория най-висок индекс Coti, 73 седмици, но първото място е за Западна Вирджиния с нейните 79 седмици. Общото между тези иначе много различни щати е неустойчива икономическа траектория - високи заплати, които не могат да се справят с още по-високите разходи, или толкова ниски заплатите, че дори ниските разходи стават непосилни. Щатите с по-добро положение са тези, които са останали по-близо до средните заплати и цени, обикновено в горния Среден Запад: Уисконсин, Оклахома, Минесота и Дакотите, например.

Фокусирането върху цената на нормалния живот ни помага да отговорим на някои основни въпроси. Защо в толкова много семейства двама родители работят на пълен работен ден, въпреки че казват, че биха предпочели да имат родител у дома с малките деца? Защо не всички се „привлечени от възможностите“ в големите крайбрежни градове? Това потвърждава онова, което всички знаят, но данните го прикриват - че издържането на семейство с един доход преди е било много по-лесно и че въпреки цялото празнуване на растежа и технологичния прогрес нещо важно е било изгубено.