Евростат ревизира леко нагоре инфлацията за еврозоната 

Годишният темп на инфлация в еврозоната се е забавил през януари до 8,6% (предишния месец: 9,2%), съобщи статистическата агенция Евростат във втората си публикация за показателя. По този начин статистиците ревизираха леко нагоре първата си оценка от 8,5%, която съобщиха на 1 февруари.

Причината за преразглеждането е, че статистиците от Люксембург първоначално трябваше да използват приблизителна стойност за януари, тъй като Федералната статистическа служба (Destatis) имаше технически проблеми при събирането на данни за цените в Германия. 

През януари цените на енергията са продължили да ускоряват силно темпа на инфлация. Но увеличението на цените вече не е толкова силно, колкото беше досега. В рамките на една година цените на енергията за януари се повишават с 18,9% след 25,5% през декември.

Цените на хранителните продукти, алкохола и тютюневите изделия са се увеличили с 14,1% спрямо 13,8% през декември. Цените на промишлените стоки без енергията са се вдигнали с 6,7% през януари спрямо 6,4% през декември. Услугите са стрували с 4,4% повече през януари – същата ставка, каквато бе отчетена и през декември. 

Европейската централна банка (ЕЦБ) е разтревожена от високата инфлация в еврозоната и от миналата година насам рязко повишава лихвените си проценти. Тя намекна за още едно увеличение на лихвата с 50 базисни пункта за март. В средносрочен план ЕЦБ се стреми към инфлация от 2%.

Така наречената базисна инфлация, която изключва особено нестабилните цени, обаче се е повишила леко през януари. Този основен показател (изключващ цените на енергията, храните, алкохола и тютюневите изделия) се е вдигнала до 5,3% (предишния месец: 5,2%). Очакванията на анкетираните икономисти бяха за ниво от 5,2%. Базисната инфлация се разглежда от икономистите като по-точен ориентир за тенденцията на инфлацията. 

За месеца потребителските цени са се понижили с 0,2% в общия показател и с 0,8% в базисния показател. По този начин бяха потвърдени предварителните данни.

Статистиката подчертава трайните последици от най-тежкия ценови шок в Европа от едно поколение насам, след като руската война в Украйна предизвика рязко покачване на енергийните разходи. Новите данни ще окуражат допълнително ястребите от ЕЦБ, които са съсредоточени върху базисния ценови натиск дори когато общият показател отстъпва. Проучванията, показващи икономическата устойчивост на континента, също бяха изтълкувани като основание да се продължи с повишенията.

На последното си заседание централните банкери, ръководени от председателя Кристин Лагард, заявиха, че възнамеряват да повишат депозитната лихва от 2,5% на 3%, когато се съберат следващия път, припомня Bloomberg. След като този ход вече изглежда решен, още по-голямо внимание ще бъде отделено на политиката след 16 март.

След острите коментари на члена на Изпълнителния съвет Изабел Шнабел от миналата седмица пазарите увеличиха залозите за затягане на паричната политика и сега виждат върха на лихвения цикъл на ЕЦБ на ниво от около 3,75%.

Ръководителят на френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало се опита да се противопостави на тези предположения в сряда, като заяви, че повишенията на всички предстоящи срещи не са гарантирани.

В четвъртък залозите на паричния пазар се понижиха с 2 базисни пункта, предвиждайки, че депозитната лихва ще достигне връхната си точка от 3,73% през октомври. Но това е слаба промяна спрямо периода преди данните за инфлацията.