Не парите движат американската икономика

Както интернет меметата, така и експертите често показват едно определено разбиране за това как американската икономика работи: чистият размер на парите е най-важен определящ фактор при производството и цените. Следвайки тяхната логика, увеличаването на паричното предлагане по време на пандемията е довело до днешната инфлация и сегашното свиване на предлагането бързо ще ограничи покачването на цените и ще предизвика рецесия.

Само ако работата на Фед беше толкова лесна. Подобно мислене е погрешно по най-малко две причини, пише колумнистът на Bloomberg Бил Дъдли.

Първо, паричното снабдяване е един от многото фактори, които влияят на американската икономика, и връзката му с действителните резултати винаги е била много слаба. Готовността на хората да заемат и готовността на финансовите институции да ги кредитират също е от значение. Циркулацията на парите – тяхната скорост – зависи от действията на широк набор финансови посредници и техните потребители, от които банките са само малка част. Всичко това се отразява в известното уравнение MV=PQ, където М са парите, V скоростта на обращение, а P и Q са цената и количеството на икономическото производство. Това, че знаем стойността на М, не ни помага много при предсказването на P или Q, защото V е много силно варираща.

Фед таргетира паричното предлагане само веднъж – по времето на битката на Пол Волкър с инфлацията от 1979 г. до 1982 г. Дори тогава мотивацията бе предимно политическа: императивът на забавяне на растежа на паричното предлагане осигури прикритие на Волкър да повиши лихвените проценти до преди това немислими равнища. Щом веднъж инфлацията бе победена, Фед бързо отхвърли паричното предлагане като цел.

Второ, провеждането на паричната политика на Фед се промени фундаментално през 2008 г., когато Конгресът му даде властта да плаща лихва върху резервите, които кредиторите държат в централната банка. Този ход се оказа връзката между количеството банкови резерви, които са ключов фактор за паричното предлагане, и цената на кредитите. Ако, например, Фед сложи лихвата по резервите на 5%, то банките нямат причина да кредитират за по-малко, без значение колко резерви имат.

По тази причина инфлацията не нарасна по време на програмата за количествени облекчения от 2009 г. до 2014 г.  и от 2020 г. до 2021 г., въпреки че банковите резерви и ръстът на паричното предлагане достигнаха пик от съответно над 4 трлн. долара и 26,9%. Повечето от парите просто си стояха: въпреки пренасищане от депозити, които достигнаха близо 18 трлн. долара, общо банковите заеми и лизингите намаляха от пика си от 10,9 трлн. долара през май 2020 г. до 10,4 трлн. долара година по-късно. А сега фактът, че банките са залети от резерви и ликвидност, също ще смекчи ефектите от количественото затягане на Фед. Една от причините за толкова бавното повишение на лихвените проценти за потребителските депозити е, че нямат нужда от повече пари за финансиране на кредитирането.

Откъде тогава идва инфлацията? Икономиката е прегряла по няколко причини: промени в структурата на търсенето към стоки в началните етапи на пандемията доведоха до проблеми във веригите на доставка, фискалните стимули пък увеличиха възможностите за разходи, а Фед задържа лихвените проценти прекалено ниски за прекалено дълго време. Ако лихвите бяха значително по-високи от по-рано, икономиката щеше да нарасне по-бавно, пазарът на труда нямаше да е толкова затегнат и заплатите и ценовата инфлация щяха да са по-ниски.

Ами количествените облекчения? Никакъв ефект ли нямаха? Разбира се, че са изиграли роля в това да направят паричната политика по-стимулираща, понижавайки доходността по облигациите и лихвите по ипотеките, но приносът за инфлацията е доста преувеличен. Повечето резерви и депозити, които създадоха, просто останаха в баланса на банковата система и не бяха отпуснати като заеми.

Също така ефектът от количественото затягане ще е далеч по-скромен, отколкото свиването на банковите резерви и паричното предлагане предполагат. Това, което наистина има значение, е равнището на краткосрочни лихвени проценти (колко са високи и за колко дълго), техният ефект върху финансовите условия и как това ще се отрази на готовността на хората да заемат и харчат.