HSBC: САЩ ще изпаднат в рецесия тази година, а Европа - през 2024 г.

САЩ ще навлязат в период на забавяне на икономическия растеж през четвъртото тримесечие, последвано от „година на свиване и рецесия в Европа през 2024 г.“, прогнозира HSBC Asset Management, цитирана от CNBC.

В прогнозите си в средата на годината подразделението за управление на активи на британския банков гигант съобщи, че предупреждения за рецесия „светят в червено“ за много икономики, а фискалните и паричните политики не са синхронизирани с движенията на фондовите и облигационните пазари.

Джоузеф Литъл, глобален главен стратег в HSBC Asset Management, заяви, че макар някои части от икономиката да са останали устойчиви до момента, балансът на рисковете „показва висок риск от рецесия сега, като Европа изостава от САЩ, но макроикономическата траектория като цяло е „в унисон“.

„Вече сме в лека рецесия на печалбите, започват да се процеждат и корпоративни дефолти“, отбеляза Литъл в доклад, видян от CNBC.

„Очакваме високата инфлация да се успокои относително бързо. Това ще създаде възможност ръководителите на централните банки да намалят лихвите“, допълни той.

Въпреки ястребовия тон на някои централни банкери и упоритата инфлация, особено на основно ниво, HSBC Asset Management очаква Федералният резерв да понижи лихвите до края на 2023 г., а Европейската централна банка (ЕЦБ) и Английската централна банка (АЦБ) да последват примера следващата година.

Фед направи пауза в цикъла на затягане на паричната си политика на заседанието си през юни, като остави целевия диапазон на основната си лихва на ниво между 5% и 5,25%, но сигнализира, че може да се очакват още две повишения на лихвите тази година. Пазарите очакват лихвата на Фед да бъде с четвърт процентен пункт по-висока през декември тази година, според инструмента FedWatch на CME Group.

Литъл от HSBC призна, че централните банкери няма да могат да понижат лихвите, ако инфлацията остане значително над целта, както се случва в много големи икономики, и допълни, че затова е важно рецесията „да не дойде твърде рано“ и да предизвика дезинфлация.

„Предстоящият сценарий на рецесия вероятно ще прилича на рецесията от 90-те години на миналия век, като нашият централен сценарий е за спад на БВП с между 1% и 2%, допълни Литъл.

HSBC очаква рецесията в западните икономики да доведе до „трудни, колебливи перспективи за пазарите“ по две причини.

„Първо, имаме бързото затягане на финансовата среда, която води до забавяне на цикъла на кредитиране. Второ, пазарите изглежда не възприемат твърде песимистични възгледи за света“, отбеляза Литъл.

„Смятаме, че предстоящите новини в идните шест месеца може да са трудни за осмисляне от пазар, който очаква меко кацане“, допълни той.

Според Литъл рецесията няма да е достатъчна, за да „изчисти“ всичкия инфлационен натиск в системата и следователно развитите икономики са изправени пред режим на „малко по-ускорена инфлация и по-високи лихви за известно време“.

„В резултат на това възприемаме обща предпазлива гледна точка към риска и цикличността в портфейлите“, отбеляза Литъл.

„По отношение на кредитирането сме селективни и съсредоточени върху по-висококачествени кредити с инвестиционен рейтинг за сметка на кредитите със спекулативен инвестиционен рейтинг. Предпазливи сме към акциите на развитите пазари“, коментира той.

В момент, когато Китай излиза от няколко години на строги мерки за блокада заради COVID HSBC счита, че високите нива на спестявания на местните домакинства трябва да продължат да подкрепят местното търсене, а проблемите в имотния сектор достигат дъно и фискалните  усилия на правителството трябва да създадат работни места.

Литъл отбеляза, че относително ниската инфлация, цените на потребителските стоки нараснаха с 0,1% на месечна база през май, означава, че е възможно допълнително смекчаване на паричната политика, а ръстът на БВП би трябвало с лекота да надхвърли скромната цел на правителството от 5%.

Наред с Китай Литъл посочи Индия като „основната история за макроикономически растеж през 2023 г.“, тъй като икономиката ѝ се е възстановила силно от пандемията на фона на растящите потребителски разходи и силния сектор на услугите.