Мелони и Макрон предизвикват правилата в ЕС с планове за разточителни разходи догодина

Само няколко месеца преди ЕС да потвърди отново фискалния си режим в региона, Франция и Италия проявяват предизвикателно безразличие, пише Bloomberg.

Бюджетите за 2024 г., представени в сряда във втората и третата по големина икономики в еврозоната, показват, че дефицитите значително надхвърлят ограничението за 3% от брутния вътрешен продукт на блока, въпреки че замразяването на тези правила от ерата на пандемията изтича на 1 януари.

В знак за разделението в Европа, в навечерието на съобщенията, Германия намали плановете си за заемане на дълг през четвъртото тримесечие с 31 млрд. евро.

Според прогнозите дефицитът в най-голямата икономика в Европа, известна отдавна с бюджетната си сдържаност, ще бъде едва 2,5% следващата година. Испания и Нидерландия, които са съответно четвъртата и петата по големина страни членки на еврозоната, също обявиха планове да се съобразят с лимита на ЕС.

Франция цели да върне бюджетния си дефицит в границите на ЕС до 2027 г. Графика: Bloomberg LP

„Италия вече не е изолиран случай. Вероятно ще видим двете страни все повече да вървят в синхрон по въпросите на публичните финанси, да не говорим за други въпроси като миграцията“, коментира Доменико Ломбарди, икономист и ръководител на „Политическа обсерватория за Рим“ към университета LUISS.

В сряда вечер бяха обявени само основни цифри от бюджета на Италия, но те показват почти пълно спиране на намаляването на дълга през 2024 г. и по-големи от очакваните дефицити.

Сега прогнозите са, че дефицитът за следващата година ще достигне 4,3% от брутния вътрешен продукт спрямо целта от 3,7% през април, тъй като коалиционното правителство на Мелони се бори с отслабването на икономиката и в същото време се опитва да изпълни щедрите си предизборни обещания. Очаква се дефицитът да се върне към целта от 3% едва пред 2026 г.

В същото време във Франция дефицитът следващата година се очаква да достигне 4,4 на сто, съобщи финансовият министър Брюно льо Мер. Той не прогнозира връщане към целта от 3% до 2027 г., тъй като Брюно льо Мер също трябва да се справя с постоянни искания за успокояване на разтревожените избиратели.

„Невинаги е лесно да си финансов министър в страна, която обича държавните разходи“, коментира той на конференцията U2P с участието на ръководители на малък бизнес в Париж в четвъртък. „Всички ви казват, че искат намаляване на разходите, с изключение на собствените им разходи. Всички опозиционни партии ви казват, че искат ускорено съкращаване на дълга, но продължават да предлагат нови разходи“, отбеляза Льо Мер.

Италия има много по-голям дълг, който надхвърля 140% от БВП, с около 30 процентни пункта повече от дълга на Франция. Затова тя е много по-застрашена от спекулации на финансовия пазар.

Спредът в доходността с германските държавни ценни книжа, който е обичайна мярка за риска, нарасна значително през последния месец и се доближава все повече до нивото от 200 базисни пункта, смятано от министри за притеснителен индикатор.

Но италианският финансов министър Джанкарло Джорджети и Льо Мер настояват колегите им да проявят по-голяма гъвкавост в прилагането на правилата на ЕС, за да дадат време за връщане към горната граница за дефицита от 3% и за дълга от 60% от БВП, като в същото време оставят възможности за някои видове инвестиции.

Очаква се Испания, която е ротационен председател на ЕС, да представи предложение за споразумение на среща на финансовите министри в средата на октомври.

На неотдавнашна среща Франция и Италия вече работиха заедно, за да убедят Германия да постигне компромисно решение, като заявиха, че прекомерният натиск за бързо намаляване на дълга може да застраши икономическия растеж.

Джорджети, който говори в сряда, заяви, че представители на Европейската комисия може да оценят позицията на Италия.

„Те ще разберат положението, точно както моите колеги министри на финансите в Европа го разбират, докато се мъчат да управляват забавянето на икономиката и в някои случаи рецесията“, изтъкна той.

Правилата на ЕС бяха замразени по време на пандемията от COVID-19 и отново до края на 2023 г. заради нашествието на Русия в Украйна, за да имат правителствата по-голяма свобода за кризисни разходи.

Но както признава Льо Мер, проблемът с по-високите разходи е, че е трудно да бъдат орязани отново.

„Спасението на Франция няма да дойде от повече държавни разходи. Ако щастието се измерваше с нивото на държавните разходи, ние щяхме да сме най-щастливият народ в света“, каза той.

Навикът на Франция да определя меки цели за намаляване на дълга – и често да не ги изпълнява, предизвиква критиките на собствените институции на страната. По-рано този месец председателят на Френската централна банка Франсоа Вилерой дьо Гало заяви, че правителството трябва да покаже „засилен ангажимент и надеждност“ във фискалните си планове.

Новият бюджет на Макрон и дългосрочните разходни планове все още страдат от липса на амбиция, сочи анализ на Френския съвет за публични финанси (HCFP). В изразено мнение за бюджет 2024 г. в сряда регулаторът отбелязва, че прогнозата за стабилизиране на държавния дълг догодина е „несигурна“ предвид оптимистичните прогнози за икономическия растеж и намаляването на разходите.