Световната банка занижава леко прогнозата за ръста на БВП на България през 2023 и 2024 г.

Световната банка занижава леко очакванията си за икономическия растеж на България през тази и следващата година, но я завишава за 2025 г., вижда се от актуализираните икономически прогнози на институцията, публикувани в четвъртък.

За 2023 г. Световната банка прогнозира, че брутният вътрешен продукт (БВП) на България ще нарасне с 1,4%, което е с 0,1 процентен пункт под предишната прогноза на банката. За 2024 г. се очаква растежът да се ускори до 2,7%, което е също с 0,1 процентен пункт под предишната прогноза. За 2025 г. Световната банка прогнозира, че българската икономика ще се разшири с 3,3%, което е с 0,3 процентни пункта повече в сравнение с предишната прогноза.

Прогнозите на Световната банка са съизмерими с очакванията на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за българската икономика. Наскоро ЕБВР завиши с 0,3 процентни пункта прогнозата си за ръста на БВП тази година до 1,6% и занижи с 0,3 процентни пункта до 2,6% очакванията си за растежа през 2024 г.

Световната банка посочва, че след стабилния растеж през 2022 г. икономиката на България се забавя в съответствие с тенденциите в Европейския съюз (ЕС). Инфлацията остава повишена, което заплашва плановете за приемане на еврото през 2025 г. Бюджетният дефицит се очаква да се задържи под 3% - ключово изискване за присъединяването към еврозоната, но вероятно това ще е за сметка на публичните инвестиции.

Необходимост от реформи

В доклада си Световната банка посочва, че страната се нуждае от нова политика и амбициозни реформи за стимулиране на икономическия растеж, за да преодолее разликите с ЕС и да се пребори с бедността. Банката напомня, че България остава най-бедната държава от ЕС, която достигна до 2022 г. 59% от средния БВП на глава от населението в блока по паритет на покупателната способност въпреки сближаването на доходите в последните години.

Банката изтъква, че България трябва да се заеме с институционалните слабости в управлението и да гарантира лоялната конкуренция за повишаването на ефективността на бизнеса и разширяването на частния сектор.

Инвестициите в уменията на хората също ще помогнат за подобряването на производителността. Ако България успее да се пребори с тези предизвикателства с амбициозна реформа, това би могло да ускори нейния икономически растеж до над 4 процента през периода до 2050 г., изчисляват от Световната банка.  При сценарий без реформи растежът може да се забави до 1,2% до същия период.

Банката изтъква големите неравенства като друго предизвикателство, вкл. в доходите, като фискалната политика има много слабо отражение върху доходите и борбата с бедността.

Друго предизвикателство е намаляването на населението в трудоспособна възраст, което води до недостиг на работна сила в повечето сектори, както и изоставането в уменията.

Световната банка предупреждава и за възможен риск от увеличение на цените на храните и енергията.

Ако България не осъществи нужните реформи, растежът вероятно ще продължи да се забавя, още повече, че страната няма да може да се възползва от някои европейски средства, например плана за възстановяване и устойчивост.

Световната банка прогнозира също, че рискът от ново ускоряване на инфлацията остава на дневен ред, както и от по-силно свиване на износа заради забавянето на еврозоната – основен търговски партньор на страната. За тази година банката прогнозира инфлацията да се забави до 9,8% в сравнение с 15,3% за 2022 г. През 2024 г. забавянето на инфлацията се очаква да продължи и показателят да достигне 5,6%, а през 2025 г. – 4,2%.

Друг рисков фактор е политическата несигурност предвид местните избори в края на октомври.

Растежът в Централна Азия и Европа

Икономическият растеж за нововъзникващите пазари и развиващите се икономики в региона на Европа и Централна Азия е ревизиран до 2,4% за 2023 г. Ускоряването на растежа отразява подобрените прогнози за засегнатата от война Украйна и за Централна Азия, както и устойчивостта на потреблението в Турция и по-добрия от очакваното растеж в Русия, посочват от Световната банка.

Ако се изключат Русия и Украйна, икономиката на региона се очаква да нарасне с 3% през 2023 г.

Въпреки това растежът остава слаб спрямо дългосрочните средни стойности преди пандемията. Като цяло растежът в половината от страните в Европа и Централна Азия се очаква да се забави или да остане почти без промяна през 2023 г. спрямо 2022 г., допълват от институцията.

Рисковете от икономически спад засенчват перспективите пред нововъзникващите пазари и развиващите се икономики в Европа и Централна Азия. Високата инфлация може да се запази на фона на повишената нестабилност на световните пазари и скока на цените на енергията, допълва се в доклада на Световната банка.

Икономиката на Украйна вероятно ще нарасне с 3,5% тази година след свиване от 29,1% през 2022 г., годината, когато Русия нахлу в страната, благодарение на по-стабилното електроснабдяване, увеличените държавни разходи, продължаващата донорска подкрепа, по-добрата реколта и пренасочването на част от износа през западните граници на страната.

Икономиката на Турция се очаква да нарасне с 4,2% тази година заради намалената политическа несигурност и устойчивото потребителско търсене. Въпреки това растежът вероятно ще се забави до средно 3,5% през 2024 г. и 2025 г. с охлаждането на вътрешното търсене на фона на нарастващите лихвени проценти и постепенната фискална консолидация.

В Русия нарастващите държавни разходи и устойчивото потребление вероятно ще доведат до растеж от 1,6% през 2023 г., отслабване до 1,3% през 2024 г. и 0,9% през 2025 г. поради ограничения в производствения капацитет и забавяне на потребителското търсене.

В страните от Централна Азия растежът се очаква да се засили до 4,8% тази година и да достигне средно 4,7% за 2024 г. и 2025 г., при допускането че инфлацията ще се смекчи.

За разлика от това растежът в страните от Западните Балкани се очаква да се забави до 2,5% тази година, с прогнозирано ускоряване до 3,3% за 2024 г. и 2025 г., което отразява умерения инфлационен натиск, постепенното възстановяване на износа и увеличаването на публичните разходи за инфраструктурни проекти, подкрепени от донорски програми.