Скокът на доходността по облигациите носи риск за "мекото кацане" на икономиката

Изстрелялата се нагоре доходност по американските държавни ценни книжа (ДЦК), която доведе до световен скок на разходите за заеми, създава нови рискове за централните банкери, които се надяват да понижат инфлацията, без да задействат голяма криза, пише Ройтерс.

Световните финансови официални лица, които ще се съберат следващата седмица в Мароко на годишната среща на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка, може не са на едно мнение за това кои точно са двигателите зад движенията на облигациите на световно ниво, които сега явно по-скоро отразяват, а не допускат докъде ще стигнат централните банкери с повишаването на лихвите.

Причината – било то високите държавни дефицити, внезапно забавилата се китайска икономика или политическата слабост на американския Конгрес – може да е по-малко важна обаче, отколкото последствията за световната финансова система, която изглеждаше насочена към „меко кацане“ от постпандемичния пробив на инфлацията.

Централните банки по света одобриха бързи увеличения на основните лихви в отговор на растящите цени, а по време на затягането официалните лица приветстваха до голяма степен плавното коригиране на глобалните финансови условия като свидетелство за по-добро парично и фискално управление в много страни.

Но след това, което бе определяно като „лято на устойчивостта“, икономистите на Goldman Sachs казват, че се появяват „пукнатини“, докато държавните облигации на развиващите се пазари се оказват под натиск на фона на растящата доходност по американските ДЦК – световният безрисков бенчмарк, който черпи пари от други инвестиции, докато лихвите се повишават.

Доходността по 30-годишните американски ДЦК тази седмица проби 5% за пръв път от 2007 г. Макар че редовно бе над това ниво през първите години на този век, анализаторите казват, че скоростта на повишение е забележителна, особено след като се появява, докато Федералният резерв и други централни банки сигнализират, че собствените им увеличения на лихвите приближават своя край.

„Трябва да се тревожим по-малко за нивото и повече за темпа на промяна“, казва Джийн Тануцо, глобален ръководител на отдела по фиксирана доходност в Columbia Threadneedle.

Дългосрочната доходност в САЩ се е повишила с около 1 пр.п. през последните три месеца спрямо едно увеличение от четвърт процентен пункт на лихвите от Фед през същия период. „Това е темп на промяна, който не може да бъде устойчив и ако продължим да се движим в тази посока, тогава ще трябва да видим някакви действия от Фед“, за да се смекчи влиянието, казват Тануцо.

Риск от разпространение

Срещите на МВФ и Световната банка са шанс да се направи равносметка за състоянието на световната икономика. Те са придружени от доклади за световните икономически перспективи и състоянието на световните финансови пазари.

Инфлацията и влиянието на по-затегнатата парична политика са основни точки, откакто цените започнаха да растат остро нагоре през 2021 г. Последният Световен доклад за финансовата стабилност на МВФ, публикуван през април, показа, че рисковете за финансовата система са били сред най-важните за няколкото фалита на големи американски банки през предишния месец.

Този момент обаче отмина без по-широко разпространение, а перспективите ставаха все по-добри оттам нататък, особено в САЩ. Перспективата за продължителен икономически растеж в комбинация със забавяща се инфлация – т.нар. сценарий за меко кацане, премина от стремеж, противоречащ на историята, към на практика основна линия на Фед.

Този вид най-добър резултат би имал положителни последици по света. Поддържането на най-голямата икономика в света извън рецесия осигурява по-стабилно търсене за износа от други държави, както и по-голяма сигурност, докато увеличенията на лихвите от Фед достигат края си.

Бързите движения на финансовите пазари обаче може да се окажат дестабилизиращи, като влиянието се усеща през нарастващата доходност по облигациите, по-силния долар и, ако се окаже устойчив, подновения инфлационен натиск в някои страни.

„Има ефекти, които може да се случат, ако създадете бюджетни ограничения в други държави или в крайна сметка бюджетни кризи в други държави. Мисля, че това е нещо, което Фед трябва да следи“, каза Карън Динан, професор по икономика в Harvard University, на презентация миналата седмица в Peterson Institute for International Economics във Вашингтон. „Тези видове кризи може да се разпространят на по-широките финансови пазари и след това да се превърнат в реална заплаха за икономиката ни“.

Представителите на Фед не виждат подобно нещо засега.

Неочаквано затягане

Скокът в доходността обаче показва и някои от капризите на централното банкиране, което представителите на централните банки вероятно ще се опитат да разгадаят следващата седмица.

Очаква се световният растеж, особено на фона на текущата слабост на Китай, да се забави. След огромния фискален отговор на пандемията от коронавируса в цял свят много национални бюджети може да са твърде разтегнати, за да реагират силно на валутна криза или финансова нестабилност, предизвикана от движени от долара промени в капиталовите потоци.

Институции като Фед може да контролират овърнайт лихвата, създадена, за да се определят лихвените проценти за други видове ценни книжа. Пазарите обаче, повлияни от макроикономически възгледи, перспективите пред инфлацията и фактори като политически рискове, в крайна сметка определят разходите за заеми, поети от правителствата, компаниите и домакинствата.

Именно тези лихви могат да задвижат или потиснат икономиката и да подхранят или задушат инфлацията. Въпросът пред централните банкери е дали последните движения на пазара надхвърлят това, което е необходимо, за да се укроти инфлацията, и дали са създали нежелани рискове за растежа.

Засега движенията не предполагат разрастваща се криза, пишат тази седмица икономисти от Capital Economics, добавяйки, че сравненията с миналогодишния катаклизъм по отношение на доходността на британските държавни облигации или неликвидността на пазара, наблюдавана в началото на пандемията от коронавирус, са пресилени.

Това обаче е и типът среда, която може да се „преобразува в нещо по-сериозно“, ако загубите от облигации тласнат ключова институция към неплатежоспособност, както се случи с базираната в Калифорния Silicon Valley Bank през март, или подкопае доверието до точката, в която притежателите на ценни книжа започнат да продават на много по-ниски цени, пишат те.

Последствията зависят от това „колко още и колко бързо се повишава доходността по облигациите“, добавят те. „Големият риск произтича от неочаквано затягане на финансовите условия“, което би натоварило еднакво бюджетите на правителството, домакинствата и бизнеса, би се превърнало в банков стрес и би обърнало икономическия растеж.