Неволите на глобализацията създават нови победители и губещи

Краят на епохата на безпрепятствената глобализация е нетен негатив за световната икономика. Икономическите спадове, световната пандемия и избухването на война удари международната търговия. Геополитическите напрежения предизвикваха нови мита и националистични индустриални политики. Като цяло процесът на глобализация ще направи икономиките по-малко ефективни. Въпреки това някои държави, суровини и производствени работници вероятно ще спечелят, пише редакторът на Ройтерс Франческо Герера.

Глобализацията се представи страхотно. През последните седем десетилетия световната икономика е нараснала 14 пъти, подхранена от 45-кратно разширяване на глобалната търговия, посочва Световната търговска организация (СТО). Този процес донесе осезаеми печалби за развиващите се страни, чийто дял от световното производство нарасна от 24% през 80-те години до над 43% през 2020 г.

В същото време богатите икономики се радваха на епоха на производство с ниски разходи, по-евтини потребителски стоки и незначителна инфлация. Въпреки това през последните 15 години този процес изпадна в застой. Световната търговия като процент от БВП достигна своя връх на ниво от 61% през 2009 г. През юли търговията отчете най-големия си спад на годишна база от почти 3 години, посочва нидерландското Бюро за анализ на икономическата политика.

Въпреки че обратът в търговията започна по време на рецесията след световната финансова криза от 2008 г., други фактори издигат нови бариери. Първият е нарастващите геополитически напрежения между САЩ и Китай. Сътрудничеството между двете най-големи икономики в света се разпада. Когато американският президент Джо Байдън нарича китайския си колега Си Дзинпин „диктатор“, както направи през юни, а Пекин активно се опитва да изгради нови алианси срещу САЩ, не е изненадващо, че компаниите и портфейлните мениджъри преосмислят двустранната търговия.

Войната с митата между Вашингтон и Пекин, която започна през 2018 г., усложнява проблема. Оптимистите посочват, че въпреки реципрочните мита върху вноса потоците на двустранната търговия са достигнали рекорд от 691 млрд. долара миналата година. Тези обеми обаче са били подкрепени от инфлацията и прикриват големи промени в състава на търговията. Делът на вноса в САЩ от Китай се е свил от 21,6% до 16,5% от общия между 2017 и 2022 г. и сега е на нивата от 2007 г., посочва скорошен доклад на икономистите Каролин Фройнд, Адитя Мату, Ален Мулабдич и Микеле Рута.

Предпазливостта към твърде голяма зависимост от трансгранични доставчици също се прокрадва в нови национални индустриални политики. Законът за намаляване на инфлацията от миналата година на стойност 430 млрд. долара и Законът за науката и чиповете за 53 млрд. долара поставиха САЩ в челните редици на надпреварата за привличане на технологични инвестиции, финансиране на зеления преход и обновяване на ударената производствена база на страната.

В същото време Китай използва държавна помощ, за да засили производството на електрически превозни средства, подкрепяйки национални лидер като производителят на автомобили BYD и на батерии Contemporary Amperex Technology. Това предизвика силна реакция от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, който обяви разследване на китайските практики миналия месец.

Почти пълно обръщане на деглобализацията ще доведе до спад на световния внос с до 30%, показва проучване на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това е малко вероятно. Спадът вероятно ще бъде постепенен: световната търговия все още бе на стойност, равняваща се на 57% от световния БВП миналата година. Вече обаче се появяват някои нови победители.

Да започнем с държавите. Докато делът на Китай във вноса към САЩ намалява, други се наместиха във веригите на доставки. Делът на Виетнам във вноса в САЩ се е удвоил до 4% между 2017 и 2022 г., показва ново проучване от научните изследователи Лора Алфаро и Давин Чор. Тайван и Мексико печелят и от желанието на САЩ да получава повече стоки от страни, които са географски или политически близки. Виетнам е увеличил дела си във вноса в САЩ в секторите електроника, дрехи и текстил, откриват изследователите, а Мексико се справя добре при автомобилните части, стъклото и стоманата.

Със сигурност подобна диверсификация може да е по-малко радикална, отколкото изглежда, тъй като тези нови производствени центрове разчитат сериозно на произведени в Китай стоки. Виетнам, например, е получил 40% от стоките си от Китай през 2022 г. спрямо само 9% през 1994 г. През същия период делът на китайския внос в Мексико е скочил от 1% до 20%.

Преоформянето на световните вериги на доставка може да повиши цените на енергията, метали и суровините. Докато компаниите и държавите си избират доставчици по-скоро въз основа на географска и политическа близост вместо на цена, страните производителки на суровини в Латинска Америка, и по-конкретно Мексико, Чили и Бразилия, може да спечелят, смята Дарио Пъркинс от GlobalData TS Lombard. Той прогнозира, че деглобализацията, в комбинация с инвестиции в чиста енергия в борбата с климатичните промени, ще предизвика нов „суперцикъл“, като цените на много суровини ще нараснат в дългосрочен план.

Компании в предпочитани отрасли, както и служителите им, също печелят от индустриалните политики. Броят на заводите за полупроводници в САЩ се е увеличил средно само с 0,5% на година между 2012 и 2017 г., а заетостта е спаднала с 0,4%, показват данни на Бюрото за трудова статистика. През следващите пет години броят на заводите за чипове и подобни съоръжения се е увеличавал с 2,9% годишно, а заетостта е растяла с 1,9%.

Като цяло обаче по-фрагментирана световна икономика ще остави много компании и потребители в по-лошо състояние, отколкото биха били иначе. Акционерите и кредиторите на световни компании може да пострадат, ако деглобализацията се задълбочи. До 40% от стойността на американската търговия е между мултинационални компании и чуждестранните им филиали, казва Пъркинс от GlobalDate.

Потребителите ще се почувстват затруднени и ако трябва да плащат повече за стоки. Според оценки на ЕЦБ световната инфлация може да се ускори до 8,4%, ако заплатите растат в отговор на по-високите производствени разходи, или само до 1,8%, ако увеличенията са по-малки. Дори по-високите заплати може да не компенсират изцяло работниците за по-високата инфлация.

Световната икономика се движи по ветровит път, белязан от геополитически и търговски дупки, а държави, компании и потребителите са изправени пред дори по-неравен път. Не всички от тях обаче ще се окажат в по-неизгодна позиция.