Китай се завръща към дефлация през октомври

Дефлационният натиск в Китай се е задълбочил през октомври, тъй като потребителските цени са се понижили отново до нива под нулата, а производствените цени също са намалели още повече, засилвайки очакванията, че икономиката се нуждае от повече стимули, за да подпомогне растежа си, пише Ройтерс.

Потребителските цени са се понижили с 0,2% миналия месец, след като отбелязаха нулев ръст през предходните два месеца, сочат данни на Националното статистическо бюро в четвъртък. Резултатът е по-нисък от медианната прогноза на икономисти, анкетирани от Bloomberg. Цените на производител са намалели с 2,6%, което е 13-и пореден месец на спад за тях.

Китай се бори упорито с ниските цени през по-голямата част от годината. Потребителските цени спаднаха под нулата през юли и се колебаят на ръба на дефлацията на годишна база, отхвърляйки прогнозата на Китайската народна банка от август, че цените ще се възстановят след трудния период през лятото. В съчетание с оставащото понижение на цените на производител това доведе до искания за повече стимули, с които Китай да отговори на дефлационния натиск.

„Борбата с постоянната дезинфлация на фона на слабото търсене остава предизвикателство за китайските власти“, смята Брус Пан, главен икономист в Jones Lang LaSalle Ltd. „Нужен е набор от подходящи политики и по-стимулиращи мерки, за да се предотврати допълнителното понижение на инфлационните очаквания, които биха могли да застрашат бизнес нагласите и разходите на домакинствата“.

Ниската инфлация е една от основните причини, с които икономистите се аргументират, че икономиката на Китай расте с темп под потенциала си и се нуждае от повече парични и фискални стимули. През последните месеци Пекин засили паричните и фискалните облекчения, като намали лихвите и размера на средствата, които банките трябва да държат в резерв и емитира още държавни ценни книжа.

Въпреки че последните данни за инфлацията могат да направят пазарите по-предпазливи във връзка с възстановяването на растежа в Китай, те вдъхнаха надежди и за допълнителна политическа подкрепа, коментира Сяоцзя Джъ, ръководител на изследванията в Credit Agricole CIB. Това включва и допълнително намаляване на размера на задължителните резерви, заяви тя, като други икономисти са на същото мнение.

Ю Юндин, бивш съветник на Китайската централна банка, заяви, че Китай трябва да приеме такива фискални и парични политики, които стимулират по-голям икономически растеж. По време на реч на срещата на върха в Caixin в Пекин, Ю призова за по-големи инвестиции в инфраструктура, като каза, че страната все още има възможност за повече стимули.

Ръстът на цените в Китай е нисък през тази година на фона на вътрешни фактори като спад в жилищния сектор и слабо потребителско доверие, както и някои международни фактори, каквито са поевтиняването на суровините по света и слабото търсене на китайски стоки, което води до спад при износа.

Цените на храните са се понижили с 4% спрямо предходната година. Базисният индекс на потребителските цени, който премахва волатилните компоненти като храните и енергоизточниците, се е повишил до 0,6%, по-слабо от нивото му от 0,8% месец по-рано.

Дефлацията засяга доверието на инвеститорите, тъй като компаниите отчитат приходите и печалбите си в номинално изражение. Това увеличава натиска върху обслужване на дълга, проблем в икономика с висока степен на задлъжнялост, каквато е китайската. Това вреди и на потреблението, тъй като домакинствата може да отлагат определени покупки с идеята, че цените ще паднат още в бъдеще.

Очаква се потребителските цени в Китай да са се повишили със средно 0,5% през цялата 2023 г., сочи медианна прогноза на икономисти, анкетирани от Bloomberg. Това е доста под целта на правителството за ръст от около 3%.