Свиващите се парични запаси на Европа предвещават икономически проблеми

Еврозоната е история за два лихвени процента: официалният, определен от централната банка, и другият, получаван от компаниите и физическите лица за инвестициите си. Първият е на рекордни нива, за да се охлади икономиката и да се ограничи инфлацията. Това повиши доходите от лихви в частния сектор, подкрепяйки растежа. Въпреки това, тъй като през следващата година предстои рефинансиране на повече дългове, икономиката може да се справи много по-лошо от очакваното, пише Ройтерс.

Европейските граждани и корпорации тихо трупат пари във финансови активи от икономическата криза през 2008 г. През първото тримесечие на 2009 г. компаниите в еврозоната, без банките и застрахователите, са държали финансови активи за 15 трлн. евро, показват данни на Европейската централна банка (ЕЦБ). До второто тримесечие на тази година тази сума е нараснала до рекордните 34 трлн. евро. През същия период общата стойност на активите на домакинствата, включително депозитите, валутите и акциите, се е увеличила от 17 трлн. до 29 трлн. евро.

И двете групи са натрупали инвестиции през годините след кризата, но трагичната пандемична епоха ускори тази тенденция благодарение на фискалните стимули и държавните помощи за домакинствата и компаниите. Стабилният баланс на частния сектор противодейства на усилията на ЕЦБ да свали главоломната инфлация. Макар че централната банка повиши основната си лихва от -0,5% през юли 2022 г. до рекордните 4% за малко повече от година, икономиката на еврозоната се доказа като устойчива, нараствайки с 3,4% миналата година. Макар че централните банкери все още очакват ръстът да се забави до 0,7% тази година, това е много по-добре от рецесията, която по-рано прогнозираха много икономисти.

Частните инвестиционни буфери може да са забавили свиването. Домакинствата са платили 46 млрд. евро в лихви по заемите си за трите месеца до края на юни – над четири пъти повече спрямо нивото в началото на 2022 г., показват данните на ЕЦБ. Лихвите, които са спечелили по активите си, обаче са нараснали от 16 млрд. до 66 млрд. евро през същия период. В резултат нетните приходи от лихви са най-високите от 14 години, посочва Матю Сейвъри от BCA Research.

Неочакваната печалба за домакинствата отразява състава на балансите им. Почти 36% от активите на гражданите са били във валути или банкови депозити, които обикновено реагират бързо на промени в лихвите, а почти всичките им задължения са били под формата на кредити като ипотеки, които обикновено имат фиксирани лихви поне за известно време.

За сравнение, нефинансовите компании извличат по-голямата част от финансирането си от краткосрочни банкови заеми – почти 80% от тях имат матуритет по-малко от година, посочва Oxford Economics. В резултат на това нетните лихви на компаниите в еврозоната са били на минус с 19 млрд. евро през второто тримесечие на 2023 г. Въпреки това компаниите и домакинствата са прибрали 6 млрд. евро нетни лихви от 2020 г. насам и все още са нетни получатели на лихвени плащания с около 660 млн. евро към юни тази година.

Тези финансови ползи може да са помогнали на растежа на еврозоната. Частните потребителски разходи, които формират около половината от БВП на блока, са се увеличили с по над 4% годишно както през 2021 г., така и през 2022 г., посочва Международният валутен фонд, което е доста над дългосрочния среден процент от 1 на сто. Брутото образуване на основен капитал – мярка за корпоративните инвестиции, които формират около една четвърт от БВП на еврозоната, също се е увеличило по-бързо от обичайното през 2021 и 2022 г.

Някои държави и компании са били големи бенефициенти. Във Франция например финансовите активи на домакинствата са на ниво от 245% от БВП, а задълженията се равняват на само 76% от икономическото производство. Или петролният гигант Shell, който отчете ръст на паричните и краткосрочните си инвестиции от 18 млрд. долара през 2019 г. до 40 млрд. долара през 2022 г., подпомогнат от възстановяващите се цени на суровия петрол, според данни на LSEG.

Но докато по-високите лихви започват да се отразяват, може да се наложи физическите и юридическите лица да затегнат коланите си. Компаниите ще бъдат първите, които ще получат сметки с по-високи лихви. Матуритетът на почти 45% от всичките 1,4 трлн. евро, дължими от европейски компании с инвестиционен клас, настъпва през 2024 и 2025 г., посочва S&P Global Ratings. Матуритетът на сума за още 700 млрд. евро изтича през 2026 г. Те ще бъдат актуализирани при по-високи лихви. Лихвените плащания по неизплатени облигации и заеми на компаниите вече са нараснали от 1,1% от номиналния БВО през 2021 г. до 1,6% през 2022 г. Oxford Economics изчислява, че цифрата ще достигне 2,8% тази година и 3,1% през 2024 г.

Собствениците на жилища с ипотеки, които формират около 27% от домакинствата в еврозоната, тепърва ще усетят бремето на по-високите лихви. Причината е, че през последните години лихвите на повече от половината от всички нови жилищни заеми са били фиксирани за 10 години. При десетилетие тази цифра е била по-малко от една трета. Ако се добавят и други видове кредити почти 45% от всички потребителски заеми в еврозоната имат лихви, фиксирани за пет години или повече, показват данни на Oxford Economics.

В резултат на това плащанията по всички неизплатени заеми ще се увеличат със сравнително ниските 0,3 пр.п. от БВП тази и следващата година. Ударът ще бъде по-голям в държавите с повече заеми с плаваща лихва, например Испания и Италия, и почти пренебрежим в страни като Франция и Германия, където нормата са фиксираните лихви. Но докато ипотеките се актуализират към по-високи лихви, сметката за плащане от домакинствата ще скочи от 463 млрд. евро през 2024 г. до връх от почти 600 млрд. евро през 2026 г., посочва BCA Research.

Като цяло европейските компании и домакинства вероятно ще платят повече лихви по заеми, отколкото доходи ще получат от инвестиции. Това, от своя страна, може да навреди на европейския растеж. В комбинация със слабостта на традиционните пазари на растеж като САЩ, Великобритания и Китай, и с фискалното затягане от правителствата след стимулите през последните няколко години, това увеличава риска от свиване на еврозоната през 2024 г. Няколко индикатора за растеж примигват в червено – от срив в производството и активността при услугите до анемично търсене.

Изненадващо, на радарите на анализаторите вече явно не се вижда спад. ЕЦБ очаква ръстът да се ускори до 1% следващата година, а МВФ очаква разширяване от 1,2%. Икономиката на блока се доказва като забележително устойчива, но притиснатите корпоративни и индивидуални баланси предполагат, че буферите срещу рецесия бързо се стопяват.