ЕИБ: За европейската икономика ще е трудно да поддържа темпа на инвестиции

За европейската икономика може да се окаже трудно поддържането на темпа на инвестиции и трансформация. Правителствата са по-добре подготвени да се справят с предизвикателствата, отколкото при предишни кризи, но в резултат от възвръщането на фискалните правила в ЕС вероятно ще се стигне до фискална консолидация, която обикновено засяга и публичните, и частните инвестиции. Това са част от изводите в доклада на Европейската инвестиционна банка за инвестициите през 2023-2024 г., публикуван на 7 февруари.

За да остане конкурентен по устойчив начин, Европейският съюз и членовете му трябва да се фокусират върху подобряване на продуктивността, насърчаване на иновациите, подобряване на уменията, увеличаване на мащаба на новите технологии, подкрепа на младите, динамични фирми. Европейската икономика трябва да бъде по-дигитална и по-малко зависима от изкопаемите горива. Известен прогрес е постигнат и по отношение на дигитализацията, енергийната ефективност, декарбонизацията и подсилване устойчивостта на веригите за доставки.

Анализът на отминали периоди на затягане на бюджетите на правителствата показва, че фискална консолидация в размер на 1% от БВП може да се очаква да доведе до спад на частните инвестиции с 1%. Това до голяма степен се дължи на ефектите на преливане от публичните към частните инвестиции, както и на прякото въздействие на премахването на данъчни стимули и субсидии. Обикновено най-силно са засегнати инвестициите в оборудване и нежилищни сгради.

Държавната подкрепа – ключова в моменти на криза

Европейската икономика е била в стагнация във втората половина на 2023 г., след като се справила добре с последиците от Covid-19. Пандемията и енергийната криза са ударили сериозно европейската икономика, отчита докладът на ЕИБ, но инвестициите са се оказали далеч по-стабилни, отколкото в предишни кризи. Икономиката се е възстановила бързо, благодарение на значителната политическа подкрепа.

Докладът отчита ключовата роля на държавната намеса в подпомагане на публичните и частните инвестиции, така че фирмите да могат да ускорят своята трансформация.  Публичната намеса на национално ниво и на нивото на ЕС е изиграла ключова роля в смекчаване на ефектите на шок, позволявайки на инвестициите да се възстановят, задвижвани първо от домакинствата, а после – от компаниите.

Домакинствата са били основният двигател на възстановяване на инвестициите в последното тримесечие на 2020 г., но войната в Украйна и енергийния шок, инфлацията и покачването на лихвените проценти са довели до застой в инвестициите на домакинствата в средата на 2022 г. Тогава обаче фирменият сектор поема ролята на почти единствен двигател на икономиката.

Корпоративните инвестиции също са били усточиви, благодарение на държавната подкрепа и финансовите буфери на компаниите. Очакванията на фирмите за текущата година обаче са по-малко оптимистични, като по-малък брой дружества през 2023 г., очакващи да увеличат инвестициите си.

Значение на Плана за възстановяване и устойчивост

Планът за възстановяване и устойчивост може да ограничи ефектите от възвръщането на европейските фискални правила в първите три години. Безвъзмездните средства, предоставяни по механизма, са сходни по размер със съкращенията на разходите, които биха се наложили при затягане на фискалните правила, особено за страните от Централна и Югоизточна Европа. Изпълнението на плана обаче вече е изправено пред пречки, защото разликата между планираните и извършените плащания вече е нараснала до 127 млрд. евро към третото тримесечие на 2023 г., като най-голямо забавяне вероятно ще има при инфраструктурните проекти.

Информацията за обществените поръчки подчертава трудностите, които някои държави срещат в прилагането на Плана за възстановяване и устойчивост, сред които е и България. В тази част на доклада са посочени държавите, които получават големи средства, съотнесено към брутния им вътрешен продукт – България, Хърватия, Гърция, Италия, Португалия и Румъния. В тези държави сключването на договорите отнема по-дълго време, като закъсненията през 2023 г. са по-големи от тези през 2022 г.

Прогноза за инвестициите на фирмите

Перспективите за корпоративните инвестиции се влошават с намаляването на политическата подкрепа, намаляването на вътрешните финансови буфери и затягането на външните условия за финансиране, отчита докладът. През следващите 12 месеца фирмите като цяло са песимистично настроени по отношение на развитието на външното финансиране, което отразява комбинирания ефект от затягането на паричната политика и прекратяването на политическата подкрепа, свързана с пандемията и енергийния шок.

Фирмите ще трябва да се задоволят с много по-целенасочени действия. От 2024 г. нататък се предвижда цялостната позиция на Европа да бъде в посока консолидация.

За фирмите това вероятно ще значи по-слабо вътрешно търсене и до оттегляне на много мерки за подкрепа, които спомогнаха за поддържане на корпоративните инвестиции. Дългосрочните перспективи пред корпоративните инвестиции се помрачават и от редица структурни пречки, сред които най-значими са разходите за енергия, липсата на квалифициран персонал и несигурността за бъдещето.

Трансформацията на икономиката е от ключово значение

Европейската икономика ще остане под натиск заради по-бавния растеж и предизвикателствата, свързани с европейската конкурентоспособност, докато се ориентира към зеления преход.

Въпреки че е постигнат известен напредък, той трябва да се случи по-бързо, като става все по-трудно да се поддържат инвестициите. За да остане конкурентен по устойчив начин, Европейският съюз и членовете му трябва да се фокусират върху подобряване на продуктивността, насърчаване на иновациите, подобряване на уменията, засилване на новите технологии. Европа трябва да инвестира в укрепването на веригите за доставки предвид новите предизвикателства на деглобализацията, като например протекционистични политики и несигурни търговски машрути.

В условията на строга парична политика и фискалната консолидация на правителствата, държавното финансиране трябва да бъде много по-фокусирано и стимулите за частния сектор да са в съответствие с европейските цели за икономическа трансформация.

Особено голямо значение ще имат общоевропейските политически инструменти, тъй като те запазват равни условия на конкуренция в рамките на единния пазар. Целта трябва да бъде създаването на среда, която благоприятства дигиталната и зелената трансформация, намалява несигурността, подобрява уменията и гарантира надеждна и достъпна енергия.