С 20% са се увеличили хората, търсещи убежище в ЕС, през 2023 г.

През 2023 г. хората, потърсили убежище в държава от Европейския съюз, са се увеличили с 20% спрямо предходната година. Това сочат данни на Евростат, публикувани днес. През 2022 г. броят на подалите за първи път молба за международна закрила в страна от ЕС е бил 873 700, докато през 2023 г. те са 1 048 900 души.

Източник: Евростат

От всички молби в ЕС в България са подадени 22 390 през 2023 г. – малко над 2%. У нас закрила са потърсили най-много сирийци (12 345), следвани от гражданите на Афганистан (5895), Мароко (2580), Ирак (690), Египет (185). България е сред държавите в ЕС, в които са регистрирани над 2000 непридружени от възрастен непълнолетни – 3845 души. При средно двама търсещи убежище на всеки 1000 души в ЕС през 2023 г., в България съотношението е 3 на 1000 души.

Източник: Евростат

Най-много молби се подават в Германия

Броят на търсещите убежище достигна пика си през 2015 и 2016 г. (1 216 900 и 1 166 800) след войната в Сирия.

От 2013 г. насам най-много са бежанците именно от Сирия. През 2023 г. те са били 183 000 от всички, потърсили закрила за първи път (17% от общия брой на подалите молба за статут в ЕС). На второ място са бежанците от Афганистан – 100 900 души, или 10% от общия брой в ЕС. Следват търсещите убежище от Турция – 9% от всички, или 90 000 подали молби за закрила, следвани от гражданите на Венецуела и Колумбия – по 6%, или съответно 67 100 и 62 000.

Почти една трета от всички молби за международна закрила са подадени в Германия. В страната за 2023 г. са регистрирани за 329 000 души (31%). След нея се подреждат Испания (160 500, или 15%), Франция (145 000, или 14%) и Италия (130 600, 12%). В тези четири европейски държави са се настанили почти три четвърти от всички, потърсили убежище за първи път в страна от ЕС през 2023 г.

По отношение на непълнолетни без придружител през изминалата година те са били 41 525 души, като това се отнася само за подалите молба за закрила за първи път. Броят им бележи ръст от 4% в сравнение с предходната година (39 915). Най-големият брой деца без придружител са регистрирани в Германия (15 270), следвани от Нидерлания (6045) и Австрия.

Ситуацията в Австрия

Една от официалните причини, поради които Австрия забави приемането на България и Румъния в Шенген и по сухопътни граници, е броят на нелегалните мигранти в страната. Макар че по данни за законно потърсили убежище страната не е сред първите места в ЕС, по съотношение на брой бежанци на 1000 души население, тя се подрежда на второ място заедно с Гърция (по 6 на 1000 души) след Кипър (13 на 1000 души население).

Австрия е и сред държавите, в които са потърсили закрила най-много не придружавани от възрастен непълнолетни – 5055 души. Броят им намалява значително спрямо предходната година, когато в страната са подали молба за убежище с 8160 повече деца.

В кои държави търсят закрила украинци и в кои – руснаци

Вследствие на войната на Русия срещу Украйна в държави от ЕС са потърсили закрила и много жители на Украйна, Руската федерация и Беларус. Естония е държавата, в която молба за закрила са подали най-много украински граждани – 3775 души. 1105 са молбите на украинци в Норвегия, 1625 – в Исландия, 1625 – Полша, 105 в Чехия, 20 в Словакия.

Най-много руснаци са потърсили закрила в Хърватия – 625, Финландия  – 345, Естония – 75, Дания – 120, Литва – 50 (и 150 от Беларус), Полша – 970 (и 3515 от Беларус).