Търговските войни често са кратки, последиците от тях - не

Митата на президента на САЩ Джордж У. Буш върху стоманените продукти бяха в сила по-малко от две години. Последиците за икономиката от тях вероятно се задържаха за много по-дълго време, пише Wall Street Journal.

Предназначени да защитят блокираната, но политическа влиятелна стоманена промишленост в САЩ, митата от 2002 г. повишиха разходите на компании, които използваха стоманата в автомобилни части, метални печати и други. Макар че митата бяха отменени на следващата година, засегнатите компании станаха по-слабо конкурентоспособни в усилията им да продават продуктите си в чужбина, казва Лидия Кокс, преподавател по икономика в университета Уискондин-Мадисън.

Бизнесът пострада, изчезнаха работни места.

„Последиците бяха наистина повсеместни“, коментира Кокс. Нейно изследване показва, че те са се задържали половин десетилетие след отмяната на митата на Буш.

Разширяването на митата на президента Тръмп за големи търговски партньори, което ту започва, ту спира, няма аналог в съвременната история. Но миналото може да бъде поучително. Предишни търговски спорове за всичко – от полупроводници до дървен материал и пилета, понякога се точеха с десетилетия, като предизвикаха сътресения на международните пазари и повишиха цените на потребителските стоки.

Никой от президентите, които следваха тези политики, не слагаше до такава степен протекционизма в дневния си ред като Тръмп. Неговите мерки обхващат широка гама от продукти – бира от Мексико, произведени в Китай играчки и канадски самолети.

Икономистите се опасяват, че подходът на Тръмп може да отприщи сили, които да предизвикат нежелани последици. Те може да се задържат много след края на мандата му.

„Това е най-голямата промяна на митническата политика, която виждаме в съвременната история“, коментира Кокс.

В миналото Вашингтон имаше конкретни цели с предишните вносни мита, отбелязва Дъглас Ървин, преподавател по икономика в колежа Дартмаут. Митата от времето на Рейгън върху японските полупроводници целяха да предпазят американския технологичен сектор от страховит конкурент. Президентът Никсън пректаки краткотрайните мита през 1971 г. малко след като износните сили Западна Германия и Япония приеха да повишат стойността на валутите си.

Противно на много търговски спорове през последните десетилетия Белият дом на Тръмп предлага противоречащи си мотиви за облагането на чуждестранни стоки, знак, че задаващите се търговски войни може да са с отворен край.

„Проблемът днес е, че не е ясно какви са исканията към другите страни. Това е драматична ескалация“, отбелязва Ървин.

Несигурността вече подкопа доверието на потребителите и повиши очакванията за инфлацията, като изследователи на Фед в Бостън заявиха, че първите предложени мита от Тръмп може да добавят между 0,5 и 0,8 процентни пункта към основната инфлация в зависимост от реакцията на американските вносители.

На Wall Street инвеститори, които преди време смятаха търговската реторика на Тръмп за преговорна тактика, сега се изправят пред възможността за ограничени затруднения в бъдеще. Фондовият пазар изпитва затруднения през последния месец и отлагането от Белия дом в четвъртък на митата за много канадски и мексикански вносни стоки с един месец не спря кървенето.

Понякога Тръмп твърди, че митата от 25% върху повечето стоки от тези страни и допълнителните мита от 20% за Китай са част от стремеж да спре притока на фентанил и на мигранти. Друг път представители на администрацията определят вносните мита като мерки за подкрепа на местното производство и повишаване на държавните приходи, цели, които според икономисти си противоречат.

Тръмп оприличи подхода си на парадигма от 19-и век, която съществуваше преди международните вериги за доставки и чуждестранните инвестиции да се увеличат значително. В обръщението си към Конгреса във вторник президентът определи митата като средство за защита на работните места в САЩ наред със „защита на душата на нашата страна“.

„Малко ще друса, но ние сме ОК с това. Няма да е много“, каза той.

Икономисти определяха митата на Тръмп от първия му мандат повече като лаене, отколкото като хапене. Въпреки това митата върху суровини и потребителски стоки донесоха нова ера на американски протекционизъм, която администрацията на Байдън до голяма степен продължи.

През 2018 г. вносните мита върху алуминия, стоманата и други продукти целяха да върнат промишленото производство у дома, понякога с успех. Митата върху перални машини са създали 1800 работни места в компании като Samsung, показва изследване в American Economic Review. Но те са стрували на потребителите около 1,5 млрд. долара годишно, или над 800 хил. долара на работно място.

САЩ може да са най-голямата икономика в света, но не са чак толкова голяма, че да могат да принудят доставчиците да изядат разходите от вносните мита, казва Кристин Макданиъл, старши изследовател в Mercatus Center към университета „Джордж Мейсън“.

„САЩ поеха много над половината от тези мита. Нямаме такава ценова сила, каквато може би мислите, че имаме“, допълва тя.

Администрацията на Байдън смекчи някои от митата на Тръмп върху вноса от съюзнически страни. Но много от налозите, насочени към Китай, останаха в сила, което показва, че „е по-лесно да разшириш митата, отколкото да ги отмениш“, коментира Джак Джан, преподавател по политология, който ръководи Trade War Lab към Канзаския университет.

„Поуката от протекционизма е, че в крайна сметка се обвързвате с групи по интереси“, отбелязва той и допълва, че сложността нараства, когато правителствата предприемат ответни мерки. В държави от двете страни на търговските войни защитените промишлени отрасли „ще се борят със зъби и нокти да запазят митата в сила“, казва Джан.

Някои от търговските войни на САЩ траеха десетилетия – да вземем за пример т. нар. пилешко мито. След като европейските страни наложиха мита върху отглеждани в САЩ пилета в началото на 60-те години на миналия век, президентът Линдън Джонсън отвърна с мито, което включваше пикапи, произведени от компании като Volkswagen. Оттогава мярката подкрепи местното автомобилно производство, но също така ограничи избора и повиши цените за купувачите на автомобили, отбелязват анализатори.

Последиците може да надхвърлят американските граници. В над 40-годишен спор за иглолистна дървесина американските мита върху канадските доставки на моменти повишаваха цените толкова много, че американските компании се обръщаха за внос от далечни страни като Чили, Австрия и други, отбелязва Даовей Джан, декан на колежа по лесовъдство, дива природа и околна среда към Auburn University.

„Не само плащате по-висока цена, а също нестабилността на цената на дървесината драстично се увеличава“, коментира Джан и допълва, че последиците са се разпрострели до американските строителни компании, фирмите за ремонти и собствениците на жилища. „Хората не могат да направят план“, отбелязва той.