Икономист: Забавянето на реформи при повишаващи се цени и доходи ще застраши конкурентоспособността

Забавянето на реформите, съчетано с повишаващи се цени и доходи, може да застраши дългосрочната конкурентоспособност. Това мнение изрази Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк, в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

„България получи зелена светлина за членство в еврозоната от 1 януари 2026 г. – това е важна стъпка, но не и крайна спирка – реформите трябва да продължат“, посочи той.

Според него темпото, с което реформите се осъществяват, ще се забави. „Има опасност през този период, от следващите 2-3 години например, цените и доходите да продължат да се изравняват със средните стойности в еврозоната. Но ако се забавим по отношение на осъществяването на тези реформи, защото има политическа нестабилност и политически субекти, които не могат да се споразумеят за пътя напред, това може постепенно да започне да редуцира конкурентоспособността на икономиката и да се приближим опасно до сценарий, който няма да ни харесва“, коментира Павлов.

По отношение на фискалната политика икономистът отбеляза, че ниският дълг днес не означава, че не трябва да се инвестира в ключови проекти. „Стратегически инициативи, като изграждането на нови енергийни мощности, изискват значително финансиране и могат да повишат задлъжнялостта до около 50% от БВП“, предупреди той.

Павлов смята, че умерената инфлация, дори малко над 2%, е по-безопасна за централните банки от дефлацията. „Тъй като ценовото равнище в България е с около 43% под средното за еврозоната, процесът на сближаване ще доведе до по-висока инфлация у нас. Исторически това не е довело до загуба на конкурентоспособност – напротив, България е подобрила външната си икономическа позиция“, преценява главният икономист на УниКредит Булбанк.

Той очаква, че в следващите 10 години населението на България ще постигне ниво от 76% от доходите на страните от еврозоната, докато ценовото равнище ще се увеличи със 70%. Икономистът обясни, че причината за това е, че реформите у нас са по-трудни и „процесите на конвергенция се забавят видимо“.

Той отбеляза, че страната ни все още изостава по редица структурни показатели – особено в изграждането на инфраструктура, ефективното събиране на данъци, борбата със сивата икономика и засилването на конкуренцията. "Концентрацията на продуктови пазари и слабият капацитет на антимонополната комисия са допълнителни предизвикателства", добави Павлов.

Той подчерта, че по-дългосрочните реформи – като преминаването към икономика, базирана на знания и иновации – са трудни за изпълнение, защото ефектите от тях често се проявяват след края на политическия мандат. „Това обезкуражава политическите субекти да поемат нужните, но непопулярни стъпки“, заяви икономистът.

Що се отнася до ефекта от еврото, той не очаква краткосрочен икономически тласък, но в дългосрочен план ползите ще дойдат чрез засилен натиск за реформи и по-стабилна институционална среда.

Какво пише в доклада на главния икономист на УниКредит Булбанк за конвергенцията на страната ни? Защо инфлация от 2,5 – 3% може да е здравословна за българската икономика? Ще поеме ли България допълнителен дълг в годините след приемането на еврото? Защо държавата трябва да инвестира строителството на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“? Как ще се отразят разходите за отбрана на бюджета на България? Къде са буферите на фискалния резерв срещу евентуални икономически рискове?

Целия коментар гледайте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да гледате тук.