Китайската икономика се нуждае от помощ, но има ли кой да ѝ я даде?

Ако някога е имало условия, които да изискват стимули, то Китай изглежда ги е изпълнил. Последните данни за растежа и инфлацията бяха повече от просто разочароващи.

След окуражаващо начало на годината разширяването на икономиката се оказва в затруднено положение, пише колумнистът на Bloomberg Даниел Мос в материал. Но властите не дадоха особени признаци, че са готови да се откажат от предпазливостта, която характеризираше действията им. Фискалната политика вече свърши известна работа и макар икономистите да прогнозират намаляване на лихвените проценти по-късно тази година, те вероятно ще бъдат умерени. Подходът „изчакай да видиш“ може да бъде оправдан, докато активността бе относително добра и САЩ още преценяваха колко наказателни ще бъдат митата. Пекин изглежда възнамерява просто да се справи някак.

Данните, публикувани по-рано през месеца, показват ясно изразено забавяне. Производството беше по-бавно от очакваното, а продажбите на дребно, за които президентът Си Дзинпин се надяваше да бъдат светъл лъч, отчетоха спад. Инвестициите в дълготрайни активи, показател за капиталовите разходи, затихват. Нивото на безработица в градските райони леко се е повишило – със своите 5,2% то надвишава националната стойност на САЩ със значителна разлика. Дефлационният натиск продължава и броят на новите заеми рязко спадна.

Няма основателна причина Китайската централна банка да се колебае. Постепенните намаления от около 10 базисни пункта – размерът, който банката предпочита, може да има само ограничен ефект. Би било приятна изненада, ако се направи намаление от цяла четвърт пункт, въпреки че това често е абсолютният минимум за централните банки на някои други места по света. Вероятно надеждата за нещо такова би била прекалена, но каквото и да е планирала централната банка, трябва да се осъществи.

Стойностите на продажбите на дребно и индустриалното производство по месеци. Графика: Bloomberg LP

Какво – или кой – може да възпира управителя Пан Гуншън? Банката не е независима по начина, по който са Федералният резерв или Европейската централна банка. Китайското ръководство вероятно е загрижено да не изпрати грешен сигнал – такъв, който има нотка на паника или издава чувство за уязвимост. Това е разбираемо, като се има предвид, че търговските преговори с Вашингтон са в ход. Лесно е да се види как президентът Доналд Тръмп извлича дивиденти в социалните мрежи. Той стигна дотам, че нарече индийската икономика, която се очаква да расте по-бързо от китайската тази година, „мъртва“. (По-рано през месеца Белият дом удължи паузата върху по-високите мита за Китай с още 90 дни, като от Пекин отговориха със същото.)

Тревожни са и мерките срещу ценовите войни, които правителството обвинява за твърде слабата инфлация. Държавата започна кампания за ограничаване на безмилостната конкуренция, която ерозира печалбите и е понижила заплатите. Справянето с призрака на дефлацията е добро начинание, но е по-скоро от вида „да убиеш вестоносеца“. Индексът на потребителските цени се колебае около нулата от няколко години; разходите за живот не се повишиха след пандемията, както се случи на други места по света. Основният проблем е липсата на търсене от домакинствата, което отчасти отразява трайните последици от срива на пазара на недвижими имоти.

Излишният индустриален капацитет не помага. Органът за вземане на решения на Комунистическата партия посочи целта за справяне с „неорганизираната конкуренция“ между компаниите като един от основните си приоритети. Лесно е да се види как безработицата ще се повиши още повече. Ако ще има по-малко производство, ще има по-малка нужда от персонал. И това ще продължи да подкопава доверието на домакинствата. Предизвикателствата пред Китай са свързани помежду си.

Паричната политика не е решение за всичко. Фискалните и регулаторните лостове също трябва да бъдат задействани. И като се има предвид подчинението на Китайската централна банка на Комунистическата партия, не е честно да се очаква твърде много. Това не означава, че лихвените проценти и изискванията за банкови резерви не играят своята роля. Бързите действия по тези фронтове могат да дадат сигнал, че лошите резултати са привлекли вниманието на управляващите. Си Дзинпин се движеше в правилната посока, позволявайки увеличените разходи да поставят дъно на забавянето. Но има още какво да се направи.

Китай несъмнено иска да преодолее настоящите си трудности. Дългосрочната стратегия изглежда привлекателна, особено като се има предвид, че Пекин предпочита да вижда своите модели и управление като првезхождащи останалите. Паниката рядко е конструктивна, твърдата реакция на икономическите колебания обаче е много похвална, завършва Даниел Мос от Bloomberg.