Новият „Въздушен път на коприната“ на Китай доставя хиляди тонове рискови стоки в Европа

През последната година бяха открити десетки нови товарни маршрути, превозващи хиляди тонове стоки от китайската провинция Синдзян до Европа. Над 40 товарни маршрута вече свързват Европа с летища в региона, където Пекин е обвинен в подлагането на уйгурската етническа група на принудителен труд и нарушения на човешките права.

Повече от девет товарни компании са установили маршрути от Синдзян до Великобритания, Германия, Унгария, Гърция, Швейцария, Белгия, Ирландия, Испания и други европейски дестинации, според нов анализ на данните за въздушния товарен транспорт от вашингтонската застъпническа група Uyghur Human Rights Project (UHRP), споделен с Politico.

Един превозвач коментира пред медията, че няма доказателства, че товарът му е произведен с принудителен труд. Други твърдят, че не носят отговорност за веригите на доставки на товарите си.

„Бързото разширяване на въздушните товарни маршрути между уйгурския регион и Европа представлява нарастваща заплаха за целостта на веригите на доставки на Европейския съюз (ЕС) и Великобритания“, според доклада на UHRP, който проследява 12 месеца товарен полетен трафик от юни 2024 г. до май тази година.

Анализът показва, че полетите превозват стоки от електронна търговия, текстил, обувки, електроника, авточасти и селскостопански продукти – всички сектори, изложени на риск от уйгурски принудителен труд.

Дейвид Алтън, председател на Съвместната комисия по правата на човека на британския парламент, отбелязва, че увеличаването на полетите „изглежда противоречи на неотдавнашното решение на Европейския съюз да приеме механизъм за проверка на принудителния труд“.

През юли комисията на Алтън установи, че Великобритания е изложена на риск да се превърне в „сметище“ за стоки, произведени чрез съвременно робство. Той призовава министрите да въведат целенасочени забрани за внос, за да компенсират недостатъците на британския Закон за съвременно робство от 2015 г. Нормативният акт изисква от фирмите да публикуват годишен отчет, в който подробно се описват усилията им за предотвратяване на принудителния труд, включително оценка на рисковете.

Европейският производствен гигант Volkswagen напусна провинцията Синдзян, тъй като „не е в състояние да извърши независим одит на степента на принудителния труд във веригата си на доставки“, подчертава Алтън. „Китайското правителство постоянно отказва достъп на специалните докладчици на ООН за разследване“, добавя той.

Северноамериканските и европейските правителства, ООН, университетски изследователи, организации за защита на правата на човека, мозъчни тръстове и десетки свидетелства на оцелели показват доказателства за принудителен труд на представители на общността на уйгурите в Синдзян.

През 2021 г. британските законодатели гласуваха да признаят, че Китай извършва „геноцид“ в региона. Това включва „широко разпространеното използване на принудителен труд“, заяви тогавашният външен министър Доминик Рааб. САЩ забраниха вноса на продукти, произведени с принудителен труд, същата година и разшириха тези закони в началото на 2025 г.

„Трябва да предположим, че всички продукти, произведени в уйгурския регион, са направени с принудителен труд“, казва в писмено изявление Сиан Лий, ръководител на застъпничеството за Великобритания и Европа в Anti-Slavery International. Принудителният труд в Китай „е широко разпространен и систематичен“, добавя тя.

Китайското правителство позиционира главното летище Урумчи в Синдзян като централен възел в своята стратегия „Въздушен път на коприната“, за да интегрира региона в световните пазари като част от инициативата „Един пояс, един път“. Представители на Китайската комунистическа партия приветстваха разширяването на глобалните въздушни товарни връзки на региона през 2023 г. като част от проекта на президента на страната Си Дзинпин.

„Твърдението за „принудителен труд“ в Синдзян е „лъжата на века“, измислена от антикитайски елементи, за да очернят Китай“, коментира говорител на китайското посолство в Лондон. Говорителят добавя, че „в Синдзян няма „принудителен труд“ и че докладът на UHRP е „напълно неверен“.

„Никакви клевети не могат да променят факта, че продуктите от Синдзян са висококачествени и широко приветствани. Нито могат да замъглят стабилния икономически и социален напредък на региона“, казва още говорителят на посолството.

Преди юни 2024 г. само два товарни маршрута от Урумчи до Европа са идентифицирани от анализа на публичните данни за полетите, извършен от Uyghur Human Rights Project. Вече десетки полети достигат до Европа директно и с междинни кацания. Най-голям брой въздушни товарни полети, проследени от UHRP, са пристигнали във Великобритания – 313. Следва Унгария със 162.

Само през май 2000 тона стоки от Урумчи са влезли в ЕС, Швейцария и Великобритания.

Авиокомпаниите, които оперират товарни маршрути между летище Урумчи и Европа през този период, са CAMEX Airlines, European Cargo, Geo-Sky, MNG Airlines, My Freighter, ROMCargo, S.F. Airlines, Titan Airways и Uzbekistan Airways, според анализа на UHRP.

Грузинската авиокомпания CAMEX Airlines „няма комуникация с производители, собственици на товари или получатели“, казва главният ѝ оперативен директор Шако Сетуридзе. Той отбелязва, че компанията превозва товари за спедиторски компании и „не може да провери производителите или фабриките, където са произведени стоките“.

CAMEX Airlines „се противопоставя на използването на принудителен труд под каквато и да е форма или място“, добавя той. „Според нашите проучвания, нито един от нашите товари не идва от самата провинция Синдзян“, обяснява Сетуридзе и отбелязва, че клиентите изпращат товари до летище Урумчи по суша от източните и южните градове на Китай, „така че цената им за въздушен превоз е по-ниска“. Въпреки че превозват дрехи и електронни стоки, казва той, „товарът не е с произход от Синдзян“.

Някои превозвачи на товари казват, че не знаят какво превозват. „Нямаме пряка видимост, нито познания за специфичното съдържание, точния произход [извън летището на товарене] или методите на производство на отделните пратки товари, превозвани от нашите клиенти“, коментира Зураб Кипароидзе, вицепрезидент по правни и административни въпроси на базираната в Грузия компания Geo-Sky. Операциите на фирмата са строго ограничени до превоз на товари от едно летище до друго, добавя той.

Британската фирма European Cargo посочва, че остава „бдителна по отношение на предизвикателствата, свързани с управлението на този риск“ (принудителният труд – б.ред.). От компанията посочват, че се придържат към британските закони за целта.

Фирмата казва, че наскоро е актуализирала своите бизнес практики в светлината на успешното съдебно дело на Световния уйгурски конгрес срещу Британската национална агенция за борба с престъпността. Установено е, че агенцията не е разследвала потенциално пране на пари, свързано с внос на памук, за който се твърди, че е произведен чрез принудителен труд в Синдзян.

Други превозвачи на въздушен товар, посочени в статията, не са отговорили на исканията за коментар.

Очаква се седем нови летища да отворят в Синдзян преди края на тази година. Отделно в провинцията действат 26 граждански летища. Това подчертава задълбочаващата се интеграция на логистичните връзки на провинцията с останалата част от света.

ЕС въведе своя Регламент за принудителния труд в края на 2024 г., за да ограничи злоупотребите с вноса. Законодателството обаче е трудно за прилагане, тъй като малко стоки се проверяват на границата, а веригите на доставки е сложно да се проследят.

„Забраната за внос от [Синдзян] би сигнализирала, че правителствата не са готови да подкрепят наложения от държавата принудителен труд“, коментира Лиа от Anti-Slavery International. „Тъй като е трудно да се проведе смислена проверка на място в контекста на наложения от държавата принудителен труд, предприятията трябва незабавно да се откажат от Уйгурския регион“, смята тя.