ОББ: Икономиката се движи от крайното потребление и инвестициите през второто тримесечие

Икономическата активност през второто тримесечието отново бе движена главно от крайното потребление, което регистрира реален ръст от 6,5% при доминиращ относителен дял от 80% в структурата на брутния вътрешен продукт (БВП(. Този коментар направи главният икономист на ОББ д-р Емил Калчев, като се позова в анализа си на най-новите данни на Националния статистически институт и Евростат.

Инвестициите се увеличиха дори по-солидно с 6,7% на годишна база и въпреки своя далеч по-малък дял от 19,1% в БВП също осезаемо допринесоха за ръста на икономиката, добави той.

Икономистът посочи, че след по-умерените предварителни очаквания през второто тримесечие на тази година, българската икономика отбеляза реален ръст от 3,1% на годишна база по данни от експресните оценки на Националния статистически институт. Източник: ОББ, НСИ, Евростат

Д-р Калчев обясни, че в периода от април до юни износът се свива и достигна спад от 4,9% на годишна база. Той подчерта, че през второто тримесечие вносът също отчита намаление (0,6%) във връзка със спада на индустрията, както и със свиването при вноса на минерални горива през последните месеци.

„На фона на стабилна макар и леко нарастваща хармонизирана безработица (3,7% към юли 2025 г.) и пълзяща годишна инфлация, средната месечна работна заплата регистрира устойчив ръст от 11,9% към юни на годишна база. Той бе малко по-висок от този през първото тримесечие на годината от 11,8%“, допълни още д-р Калчев.

Той уточни, че средната заплата към юни нарасна както в обществения (13,7%), така и в частния сектор (11,3%). Икономическите дейности с най-голямо увеличение бяха „Култура, спорт и развлечения“ – с 21%, „Административни и спомагателни дейности“ – с 16,7%, и „Образование“ – с 16,3%.

Икономистът заяви, че сериозният системен ръст на заплатите, който не е подкрепен от съответстващ ръст в производителността на труда, стимулира инфлацията в страната, затруднява конкурентоспособността на икономиката и влияе за повишаване на бюджетния дефицит.

„Фактор, който движи заплатите нагоре, е държавната политика за повишаване на минималната работна заплата и заплатите в публичния сектор, включително чрез заложени твърди правила, което автоматизира ръста. Към този фактор се добавят ограниченото предлагане на работна сила (вкл. недостиг на квалифицирани кадри) и процесът на икономическо сближаване с останалите страни от еврозоната по пътя към присъединяването към общата европейска валута“, изясни д-р Калчев.

Той отчете, че темпът на цените отново регистрира ръст през юли и потребителската инфлация по националната методология скочи до 5,3% (4,4% за юни), а хармонизираната нарасна леко до 3,4% (на годишна база), при 3,1% за юни. „Подобна тенденция се наблюдаваше и при базисната инфлация (без храни и горива), която също леко нарасна до 3.5%“, посочи главният икономист на ОББ.