МВФ завиши прогнозата си за растежа на българската икономика през 2025 г.

Международният валутен фонд (МВФ) коригира нагоре прогнозата си за растежа на икономиката на България през 2025 г. Фондът очаква през тази година брутният вътрешен продукт (БВП) на България да се ускори до 3% от реализираните 2,8% ръст през 2024 г. и спрямо очакван растеж от 2,8% през миналата година.

Това става ясно от актуалното издание на доклада „Световни икономически перспективи“ на Фонда.

За 2026 г. МВФ очаква икономическият растеж на България да достигне 3,1%.

За инфлацията в България Фондът смята, че се ускори до 3,6% тази година от 2,6% през миналата и очаквани 2,6% в предишната прогноза „Световни икономически перспективи“.

За дефицита по текущата сметка от МВФ прогнозират, че ще се разшири до 3,8% тази година от 1,6% през миналата година, преди да се свие леко до 3,2% през 2026 г. Миналогодишната прогноза беше за дефицит по текущата сметка от 1,7% през тази година.

МВФ очаква, че безработицата тази година ще спадне до 3,5% от 4,2% през 2024 г., а през 2026 г. ще достигне 3,4%. Миналата есен Фондът очакваше нивото на безработица в страната тази година да е 4,2%.

Световната икономика се адаптира към новия политически пейзаж, според МВФ

Световната икономика се адаптира към пейзажа, променен от новите политически мерки. Някои крайности на по-високите мита на САЩ са смекчени благодарение на последващите сделки и пренастройки.

Фондът предупреждава обаче, че цялостната среда остава нестабилна и временните фактори, които подкрепяха активността през първата половина на 2025 г., отслабват.

Прогнозите на МВФ за глобалния растеж са ревизирани нагоре спрямо априлските, но са по-слаби в сравнение с очакванията отпреди промените в търговските политики, посочва се в доклада.

Очакванията са глобалният растеж да се забави от 3,3% през 2024 г. до 3,2% през 2025 г. и 3,1% през 2026 г. Развитите икономики ще усетят забавянето повече – според прогнозата растежът им средно ще достигне 1,5% тази година, докато на развиващите се икономики ще е 4%.

Прогнозата предвижда също така инфлацията да продължи да намалява в световен мащаб, макар и с вариации в различните страни. Ръстът на потребителските цени се очаква да е над целта на централната банка и по-приглушен в други страни по света.

Продължителната несигурност, засилването на протекционизма и шоковете от предлагането на труд биха могли да намалят растежа, предупреждава МВФ. Фискалните уязвимости, потенциалните корекции на финансовите пазари и ерозията на институциите биха могли да застрашат стабилността, добавят от Фонда.

Нарастващ фискален натиск

Много страни, вкл. и големи, развити икономики, са изправени пред нарастващо фискално напрежение. Те не са постигнали особен напредък във възстановяването на бюджетното равновесие и ако не предприемат незабавни действия, по-бавният икономически растеж, по-високите реални лихвени проценти, съчетани с повишения дълг и новите нужди от разходи – за отбрана, икономическа сигурност, климат, допълнително ще им свият пространството за маневри, предупреждават от Фонда.

Страните с ниски доходи са особено уязвими, въпреки усилията за подобряване на първичните им баланси тъй като са изправени пред перспективата за значително намаляване на потоците от помощи. Ограничените възможности биха могли да подхранят социалните вълнения, особено сред безработните младежи, посочва се в доклада.

Заради фискалните ограничения се засилва и политическия натиск над институциите, особено централните банки, подчертават от МВФ. За централните банки натискът за облекчаване на паричната политика, независимо дали за да подкрепят икономиката за сметка на ценовата стабилност, или да намалят разходите за обслужване на дълга, винаги имат обратен ефект, посочват от Фонда. Рискът е да се ускори инфлацията повече от очакваното, а ерозията на независимостта им води и до срив в доверието.

Политики в подкрепа на икономиката

По-ясните и по-стабилни двустранни и многостранни търговски споразумения могат да повишат световното производство с 0,4% в много краткосрочен план, изчисляват от МВФ. Връщането към ниски мита, които преобладаваха преди януари 2025 г., ще добави още 0,3%, посочват от Фонда.

Второ, извън въздействието си върху инвестициите, изкуственият интелект може да повиши производителността. Комбинираните ефекти от по-ниската несигурност, по-ниските мита и AI могат да повишат световното производство с около 1% в близко бъдеще.

Това трябва да се съчетае с подобрени вътрешни политики, които да доведат до свиване на дисбалансите и уязвимостите, т.е. дефицитите и дълговете на страните. Подобряването на ефективността на публичните разходи е важен начин за насърчаване на частните инвестиции, посочват от Фонда.

Паричната политика следва да остане независима, прозрачна и съобразена с ключова цел за поддържане на ценовата стабилност, препоръчва още институцията.