По-жизнената икономика на еврозоната прикрива ярко разделение между страните членки

Силният икономически растеж в еврозоната прикрива разделение, което води до стагнация или свиване в почти половината страни от блока. Това се превръща в повод за безпокойство за Европейската централна банка (ЕЦБ), докато обмисля дали са необходими по-нататъшни намаления на лихвените проценти, предава Bloomberg.

Данните, публикувани в петък от Евростат, потвърдиха, че брутният вътрешен продукт на еврозоната през третото тримесечие е нараснал с 0,2% спрямо предходните три месеца и с 1,4% на годишна база, което подхранва оптимизма, че възстановяването може да набира скорост.

Анализ обаче показва, че държави, формиращи 49% от БВП на валутния съюз, не са отбелязали никакъв растеж през този период, като Германия – най-голямата икономика на континента, се присъединява към Италия в стагнацията.

Разликата няма да остане незабелязана от ЕЦБ: заместник-председателят Луис де Гиндос заяви този месец, че централните банкери трябва да „обърнат внимание на разнопосочността на темповете на растеж“. На септемврийската среща на ЕЦБ бяха изразени опасения, че икономическата устойчивост се дължи до голяма степен на забележителния растеж в Испания, а другите страни не се справят добре.

Макар и малко вероятно това само по себе си да подтикне централните банкери да добавят още едно към осемте намаления, които са направили на разходите по заемите през този цикъл, въпросът ще е част от дебатите им, докато оценяват други рискове за инфлацията, включително потенциално забавяне на режима на ЕС за ценообразуване на въглеродните емисии.

ЕЦБ „не може да пренебрегне факта, че големи държави като Германия и Италия не просперират и почти 50% от еврозоната е в стагнация“, заяви Йенс Айзеншмид, главен икономист за Европа в Morgan Stanley и бивш икономист в ЕЦБ. „Това със сигурност може да бъде повод за тревога и ще бъде следено много внимателно от ЕЦБ.“

Устойчивостта на еврозоната към фактори като по-високите мита на САЩ и геополитическите напрежения, наред с инфлация от близо 2%, е ключова причина за това, че в момента няма желание за по-нататъшно облекчаване на паричната политика. При 2% депозитната лихва се смята за неутрална, като нито ограничава, нито стимулира растежа.

В момента обаче икономическият растеж се дължи до голяма степен на по-добрите резултати не само на Испания, но и на Франция – ситуация, която Айзеншмид не смята за устойчива за последната, тъй като тя се бори с политическите сътресения и несигурността относно финансите си.

Германия, от своя страна, се затруднява да излезе от две години на свиване, увеличавайки публичните разходи, което може да доведе до растеж от над 1% през 2027 г. Разширяването в Италия обаче изглежда ще остане под този темп през следващите 3 години.

Според Даниел Хартман, икономист в компанията за управление на активи Bantleon, има причини, поради които ЕЦБ може да е склонна да пренебрегне различията засега.

„Определен процес на наваксване в Южна Европа е желателен след кризата с еврото и пандемията“, казва той. Освен това разликите в инфлацията „не са твърде големи“, а фискалният пакет на Германия означава, че се очаква икономическите резултати да се изравнят през следващата година.

Въпреки това централните банкери „вече не могат да си позволят да пренебрегват“ разликите в темповете на растеж в Европа, казва Симона Деле Киайе, главен икономист за еврозоната в Bloomberg Economics.

„Устойчивостта на ЕЦБ се подлага на изпитание от нарастващите регионални различия в еврозоната“, пояснява тя. „Има надежда, че фискалният тласък на Германия ще даде тласък на икономиката през следващата година, но не е ясно колко бързо ще подействат тези мерки.“