България в еврозоната - по-консервативна фискална политика срещу риск от прегряване на икономиката

С влизането на България в еврозоната, в условията на висока икономическа активност, която е вече над потенциала на икономиката, е необходима по-консервативна фискална политика, включително постепенна консолидация на публичните финанси, за да се смекчат рисковете от прегряване на икономиката. Това се посочва в анализ на Съвета за икономически анализи на тема „Макроикономически ефекти от въвеждането на еврото“ от доц. Пламен Ненов, секретар на Съвета за икономически анализи.

Анализът просредява макроикономически ефекти, след като на 1 януари 2026 г. България ще стане официално член на еврозоната.

Допълнително внимание следва да се отдели на политики за повишаване на производителността. Важно е да се насочат усилия към създаване на условия за инвестиции и иновации в по-продуктивни, експортно ориентирани отрасли, посочва Ненов.

Необходими са и мерки за развитие на капиталовия пазар, така че фондовата борса да поеме по-голяма част от потенциалния ръст в инвестиционна активност, както и политики за ограничаване на прекомерното нарастване на цените на жилищата. Такива политики биха подпомогнали средносрочната финансова стабилност посредством преодоляване на натрупването на дисбаланси на пазара на недвижими имоти.

Aнализът представя факти от опита на други страни от Източна Европа*, които показват, че основният канал на въздействие от приемането на единната европейска валута върху макроикономиката преминава през елиминирането на валутния риск. Това води до по-ниски лихви, по-високи цени на активите и повишен интерес от страна на чуждестранни инвеститори.

Краткосрочните и средносрочни ефекти са аналогични на ефектите от стимулираща парична политика: ръст на съвкупното търсене, по-високо потребление и инвестиции. За разлика от стимулиращата парична политика обаче тези макроикономически ефекти са по-трайни.

Опитът на други страни от Източна Европа, приели еврото, показва, че на пазара на труда се наблюдава увеличение на заетостта и заплащането на труд, като ефектите върху заетостта са особено изразени в т.нар. нетъргуеми сектори: строителство, търговия на дребно, хотелиерство и ресторантьорство. Анализът посочва, че след въвеждането на еврото се отчита относително нарастване на заетостта и особено изразено увеличение на заплащането за труд. За разлика от тях,  ръстът в производителността на труда) е значително по-слаб.

При инвестициите в трайни активи се откроява средносрочно повишение не само на инвестициите в сгради и инфраструктура, но и в активи, свързани с иновации и дигитализация. Ефектите върху външната търговия са по-умерени – отчетливо нараства вносът, докато износът остава стабилен. Това е индикатор, че стимулиращите въздействия от еврото се проявяват най-вече чрез вътрешното търсене, а не чрез увеличаване на експортния потенциал.

За България се очаква по-ограничен стимулиращ ефект в сравнение с други нови членки на еврозоната, тъй като десетилетията със стабилен валутен борд вече са редуцирали валутния риск в по-голямата му част. Въпреки това ръстът на цените на жилищата и фондовия индекс преди и около положителния конвергентен доклад подсказва, че ефектите биха могли да бъдат и по-значими. 

При страните, приели единната валута, се наблюдава относително увеличение на инвестициите в дълготрайни активи. Наред с това се наблюдава и относително увеличение в инвестициите в сгради и инфраструктура, но в по-малка степен, което подсказва за по-силни ефекти при други видове дълготрайни активи. При инвестициите в нематериални активи – пряк индикатор за иновационната активност, първоначално има лек спад, последван от средносрочно нарастване. Сходна динамика се наблюдава и при инвестициите в информационно и комуникационно оборудване – индикатор за дигитализацията на икономиката. 

Ефектът върху търговията е подчертан най-вече върху вноса, който нараства значително, докато при брутния износ не се отчита съществена промяна. Ефектите върху двустранните търговски потоци се дължат основно на преориентирането на търговските потоци към страни от еврозоната, както и на стимулиращото въздействие от приемането на единната валута върху вътрешното потребление и инвестициите, което от своя страна засилва брутния внос на стоки и услуги.

Какви биха били възможните въздействия върху българската икономика?

Отговорът на този въпрос е силно условен. Анализът показва, че размерът на евентуалните ефекти върху българската икономика би зависил от лихвения спред преди приемането на единната валута. За съжаление, за България липсват актуални данни за лихвените нива по тримесечни операции на междубанковия пазар, за да се направи точна преценка на евентуалната компресия. Използвайки последните актуални данни за тези лихвени нива от средата на 2018 г., лихвеният спред за България спрямо еврозоната по тримесечни операции тогава е около 0,3 процента. Това поставя България в групата на страните с малка компресия на лихвите като Кипър, Латвия, Литва и Словакия. Това не е изненадващо, тъй като страната се намира в стабилен валутен борд, което означава, че остатъчният валутен риск е сравнително малък.

От друга страна, реакцията на българската фондова борса около конвергентния доклад (увеличение на индекса SOFIX от началото на май до края на август с около 22%), както и ускореният ръст на цените на жилищата през последните няколко тримесечия сочат към евентуално по-голямо въздействие. Следователно възможният ефект върху българската икономика, макар и сравнително малък, не бива да бъде пренебрегнат. Тъй като според последния икономически преглед на БНБ икономическата активност в страната вече е над потенциалното равнище, всяко допълнително краткосрочно стимулиращо въздействие би напрегнало допълнително пазара на труда, което би се изразило основно в нарастване на заплащането за труд спрямо заетостта.

* Анализът се фокусира върху „новите“ държавичленки на Европейския съюз, приети от 2004 г. насам, а именно: България, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чехия.