Бумът на изкуствения интелект не е панацея за силно задлъжнелите големи икономики

Ако се стигне до бум на производителността, предизвикан от изкуствения интелект (AI), това може да помогне на големите икономики да спечелят повече време за оздравяване на публичните си финанси, които са подложени на натиск, казват икономисти. Но това няма да е достатъчно, пише Ройтерс.

Залогът не може да бъде по-висок. В повечето богати икономики дългът надхвърля 100% от брутния вътрешен продукт (БВП) и се очаква да нарасне поради разходите за застаряващото население, лихвите и натиска за повече разходи за отбрана и изменението на климата.

Американските държавни ръководители вече са оптимистично настроени за растежа, движен от изкуствения интелект, а икономисти твърдят, че технологията има потенциала да изведе света от спада на производителността след 2008 г., като повиши ефективността на служителите и им даде свобода да се съсредоточат върху по-продуктивни задачи.

По-високият икономически растеж би направил държавните разходи и дълговете по-управляеми и би помогнал да се избегнат проверките от регулаторите на облигационния пазар.

За да покажат влиянието върху публичните финанси, ако изкуственият интелект наистина повиши производителността на труда в дългосрочен план, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и трима известни икономисти дават пред Ройтерс първите си оценки.

Филиз Унса, заместник.-директор на ОИСР за икономическата политика и изследвания, казва, че ако изкуственият интелект доведе до увеличаване на производителността и тя повиши заетостта, това би намалило дълга в страните от ОИСР – от САЩ до Германия и Япония, с десет процентни пункта спрямо около 150% от БВП, които организацията очаква през 2036 г.

Това все пак би било рязко увеличение спрямо сегашните 110%.

Много ще зависи от това дали създаването на работни места в крайна сметка ще надделее над загубата на работни места в резултат на автоматизацията, както и дали фирмите ще прехвърлят по-високите си печалби, като увеличат заплатите, и как правителствата ще управляват общите си разходи.

В САЩ други двама икономисти прогнозираха, че в най-добрите им сценарии дългът ще нараства по-бавно до около 120% през следващите десет години спрямо около 100% от БВП в момента. Един от тях не очакваше значителни промени.

„Производителността е като вълшебство... Тя помага значително на фискалната динамика“, казва един от икономистите, Идана Апио, която преди това е работила във Федералния резерв в Ню Йорк, а сега е фонд мениджър във First Eagle Investment Management. „Но нашите фискални проблеми далеч надхвърлят това, което производителността може да поправи“, добавя тя.

Демографското развитие ще ограничи влиянието на изкуствения интелект

Засега рейтинговата агенция S&P не очаква значително влияние върху публичните финанси до края на десетилетието.

„Единственият (път), на който се надява (американската) администрация е да бъде спасена от обстоятелствата в последния момент“, казва Марк Патрик, ръководител на отдела за макроикономически рискове в Teachers Insurance and Annuity Association of America, но допълва: „Не можем да разчитаме на това“.

Икономистите не са предоставили прогнози за други страни. Но изкуственият интелект може да повиши производителността във Великобритания колкото тази в САЩ, но само наполовина в Италия и Япония поради по-ниските нива на внедряване и по-малките сектори, които биха могли да се възползват от изкуствения интелект, сочи изследване на ОИСР.

В крайна сметка фискалната динамика ще определи доколко производителността, задвижвана от изкуствения интелект, може да компенсира нарастващия дълг. Демографските данни са най-голямото предизвикателство.

„Коренът на проблема с дълга е в застаряващото население и свързаните с това социални проблеми“, коментира Кевин Канг, ръководител на отдела за глобални икономически изследвания във Vanguard, втората по големина компания за управление на активи в света.

Решаването на този проблем „изисква да внесем ред във фискалната политика, а изкуственият интелект само ни печели време“, допълва той.

Канг смята за най-вероятен сценарий, при който изкуственият интелект повишава растежа на САЩ до средно 3% до 2040 г. Федералният резерв предвижда потенциален растеж от около 2%.

Според него по-високият растеж и данъчните постъпления ще забавят ръста на американския дълг до около 120% от БВП до 2039 г. Това е много по-ниско от 180%, които предвижда – по-високо ниво от другите, ако изкуственият интелект разочарова, растежът се забави и пазарният натиск повиши разходите по заемите.

Инвеститорите в облигации бързо наказаха правителствата за фискалната щедрост и доходността по облигациите рязко се повиши след пандемията в богатите икономики.

Апио казва, че намаляващата имиграция в САЩ засилва демографското предизвикателство. „Шокът на пазара на труда компенсира всеки ръст на производителността (благодарение на изкуствения интелект)“, казва тя, но допълва, че без AI би била много по-притеснена.

Несигурност около данъците и разходите

Повишаването на производителността в цялата икономика би трябвало да увеличи приходите. Но ако изкуственият интелект намали заетостта или конкуренцията, а печалбите и капиталът – които често се облагат с по-ниски данъци от работната ръка, се възползват най-много, приходите биха могли да бъдат разочароващи.

От страна на разходите повишаването на ефективността в публичния сектор би могло да помогне за намаляване на разходите, но има риск те да нарастват успоредно с растежа.

Затова Кен Сметърс, директор на аналитичната група Penn Wharton Budget Model към университета в Пенсилвания, очаква минимално въздействие върху дълга на САЩ през следващото десетилетие.

Дори ако растежът е по-висок от очаквания в момента, това все пак ще има минимално въздействие върху ограничаването на социалното осигуряване, което съставлява една пета от федералните разходи, тъй като обезщетенията са индексирани спрямо средните заплати, казва Сметърс. Другите разходи за труд, които правителството покрива, също ще се повишат, ако производителността увеличи заплатите в частния сектор, добавя той.

„Много е важно да видим дали заплатите ще нараснат“, отбелязва Унсал от ОИСР и добавя, че ръстът на заплатите е по-вероятен, ако изкуственият интелект не увеличи заетостта.

Разбира се, има и разходи по дълга, които ще зависят от това дали производителността ще повиши реалните лихвени проценти, дебат, който вече се води във Федералния резерв, и колко дълго растежът ще изпреварва всяко повишение, считат икономистите.

Ясно е, че те нямат кристални топки. Сътресение може бързо да преобърне дебата.

Рецесия може да означава, че „бумът на изкуствения интелект може да не дойде достатъчно бързо преди пазарът да започне да се притеснява от фискалната траектория“, коментира Кристиан Келър, глобален директор за икономическите изследвания в Barclays.