Германците не са мързеливи. Има причина да работят по-малко

Германският канцлер Фридрих Мерц изглежда е извлякъл поне един важен урок от неотдавнашното си посещение в Китай. Според него германците не работят достатъчно. Може би това е така, защото работниците в страната нямат достатъчно финансови стимули, пише Крис Брайънт за Bloomberg.

Вместо да критикува трудовата етика на сънародниците си, Мерц трябва да се заеме с една от причините за сравнително малкия брой работни часове в Германия: данъчната и социалноосигурителната система, която може да намалява стимулите за работа и да свива нетния доход.

Иронично е, че именно пътуването му до Китай е засилило дългогодишното му убеждение, че германците трябва да работят повече. Китай започва да вижда недостатъците на своята прословута технологична култура „9-9-6“ (работа от 9 сутринта до 9 вечерта, шест дни в седмицата). Преуморяването на хората не помага нито за увеличаване на потреблението, нито за насърчаване на раждаемостта. Но няма съмнение, че усилената работа и бързите иновации превърнаха Китай в страховит индустриален конкурент.

Подобно на Китай, Германия има висок процент на спестяване и слабо потребление, но това обикновено не е резултат от това, че германците прекаляват с работата. Друга разлика с Китай е, че Германия разполага със силна социална система. Въпросът е дали страната все още може да си я позволи.

Комфортният стандарт на живот в Германия е резултат от десетилетия на повишаване на производителността в индустрията. Но през последните години ръстът на продукцията на отработен час изостава спрямо този в САЩ.

Раждаемостта намалява, а работната сила е напът да се свие, тъй като поколението на бейби бумърите се пенсионира. Това ще натежи върху и без това слабия потенциал за икономически растеж. С крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“, подкрепяна от около една четвърт от избирателите, разчитането на значително повече имигранти за компенсиране на недостига на работна ръка може да се окаже нереалистично.

Без да искат да видят дали изкуственият интелект (AI) ще реши проблема с производителността, политици от дясноцентристката партия на Мерц - Християндемократическия съюз - все по-смело посочват това, което според тях е коренът на икономическите проблеми на страната: недостатъчно труд.

Този дебат се води от известно време, а аз неволно помогнах за разпалването му: мой анализ от 2024 г. за сравнително ниския брой работни часове в Германия ме постави на първата страница на таблоида Bild, защото уж съм намекнал, че германците са мързеливи. Не съм твърдял подобно нещо, но Мерц и неговите съпартийци от Християндемократическия съюз напоследък често се доближават до подобна характеристика.

„След като се върнеш от Китай, още по-силно усещаш, че просперитетът на нашата страна не може да се запази дългосрочно само с баланс между работа и личен живот и четиридневна работна седмица“, каза Мерц на предизборен митинг през февруари. „Просто ще трябва да поработим малко повече.“

Миналия месец партията му беше принудена да промени предложение от партийна конференция, призоваващо за по-големи ограничения върху работата на непълно работно време. Заглавието на предложението - „Няма законно право на начин на живот с непълно работно време“ - създаде впечатлението, че някои хора се скатават, което предизвика разбираемо възмущение. Никога не е добър знак, когато висши партийни представители трябва да уточняват, че не смятат гражданите за мързеливи. Партията на Мерц не се представи задоволително на регионалните избори в богатата провинция Баден-Вюртемберг в неделя, отчасти защото той не успява да се свърже с избирателите.

Партията на канцлера е права, че Германия има сравнително голям брой работници на непълно работно време. Това е една от причините страната често да се нарежда близо до дъното в международните класации за среден годишен брой отработени часове. Но това до голяма степен отразява положителния успех в интегрирането на жените в работната сила. Хората работят по-малко часове по много основателни причини, включително за да се грижат за деца и възрастни роднини или да участват в доброволческа дейност.

Кратките учебни дни в Германия и неравномерното предлагане на детски грижи често затрудняват и двамата родители да работят на пълен работен ден. Освен това данъчните стимули за семейните двойки понякога правят финансово неизгодно човекът с много по-нисък доход (или без доход) да работи повече.

За да се разбере как данъчният режим може да изкривява стимулите, трябва да се има предвид, че ефективната данъчна ставка за сам човек в Германия със средна заплата - след включване на социалните осигуровки - е около 37%, според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това е третата най-висока ставка сред богатите държави и значително над средната за ОИСР от 25%. Но за семейна двойка с две деца, при която само единият родител работи, данъчната тежест, включително детските помощи, е 19,8%.

В годишния икономически доклад на правителството се признава, че общата данъчна и осигурителна тежест върху работещите и техните работодатели е „много висока“, като се отбелязва, че това може да направи Германия по-малко привлекателна за квалифицирани кадри от чужбина.

Добрата новина е, че германците изглеждат готови да изпълнят своята част, ако условията са подходящи. Повече от три четвърти от анкетираните миналото лято от Германския икономически институт заявяват, че могат да си представят да увеличат работните си часове, а 72% посочват, че биха го направили, ако данъците и социалните осигуровки бъдат намалени.

Коалицията на Фридрих Мерц между консерватори и социалдемократи е съгласна, че е необходимо да се реформира системата на подоходното облагане, така че хората с ниски и средни доходи да запазват по-голяма част от заплатите си.

Премахването на данъчния режим, който насърчава семейните двойки да имат само един работещ, е по-спорно, както и реформата на социалната система. Но настоящото положение е неустойчиво. Ако нищо не бъде направено за ограничаване на нарастващите разходи, социалните осигуровки могат да достигнат 50% от брутните доходи до 2035 г., спрямо около 43% тази година. Тези удръжки тежат най-много върху хората с ниски и средни доходи. А тъй като компаниите покриват половината от тези разходи, конкурентоспособността на страната като място за бизнес също е застрашена.

Засега Мерц избягва радикални мерки, като създава няколко експертни комисии, които да предложат възможни реформи. Опасението ми е, че все още няма политически консенсус за разумни мерки като повишаване на пенсионната възраст в съответствие с увеличаващата се продължителност на живота. Ако правителството не намери начин да намали финансовата тежест върху труда, германците вероятно ще игнорират призивите на Мерц да работят повече. Те с основание биха попитали:

„Какъв е смисълът?“