Близо 14% от младите в България нито учат, нито работят

Делът на младите хора в България, които нито учат, нито работят, остава висок за Европейския съюз (ЕС), показват актуалните данни на Евростат. През 2025 г. страната е сред трите в ЕС с най-висок дял на хора във възрастовата група 15-29 без занимания – 13,8%. На опашката са още Гърция (13,6%) и Румъния (19,2%). Най-нисък дял на младите, които не учат и не работят има в Нидерландия – 5,3%, Швеция – 5,9% и Словения – 7,6%.

През 2025 г. средните нива за ЕС по липса на заетост и образователни занимания сред младежите достигат 11% – спад с 0,1 пр. п. спрямо 2024 г. Значително по-сериозно е понижението спрямо 2015 г., когато делът им е бил 15,2%. Така Европейският съюз постепенно се приближава до целта си от 9% за дял до 2030 г. на младежите, които не учат и не работят. 

Под целевата стойност са вече Нидерландия, Швеция, Словения, Чехия, Португалия, Ирландия, Малта, Люксембург и Дания. Над средното за ЕС остават 10 държави, а Италия, Гърция, България и Румъния отчитат над 13% младежи извън пазара на труда и обучение.

Значение за статуса на заетост сред младите има възрастта

Едва 5,3% от тези между 15 и 19 години попадат в списъка на неучещи и неработещи. Това не е изненадващо предвид факта, че повечето млади хора на възраст до 19 г. в ЕС все още посещават училище. Делът на тези без занимания на възраст 20-24 г. е над два пъти по-висок – 12,8%, до 14,7% сред тези между 25 г. и 29 г.

Между 2015 г. и 2025 г. в 22 от 27-те държави членки се наблюдава свиване на дела младежи, които не учат и не работят. Най-големи са промените в Италия – с 12,4 процентни пункта (пр. п.) от 25,7% до 13,3%, Гърция – с 10,5 пр. п. от 24,1% до 13,6% и Хърватия – с 9 пр. п. от 19,8% до 10,8%.  

С времето преходът между образование и работа е станал по-сложен, отчитат от Евростат. Младите хора днес по-често сменят работата си и им отнема повече време да се установят на пазара на труда – или поради собствен избор, или заради необходимост.

Все по-често студентите работят на непълно работно време или на сезонна работа, за да подпомогнат доходите си. Същевременно е по-разпространено младите работещи да се завърнат към ученето, за да повишат квалификацията си. Затова и преходът от образованието към пазара на труда става по-неясен, с растящ дял на студенти, които междувременно работят или работещи, които едновременно с това учат.

Данните на Евростат показват, че 12,5% от младите на възраст 15-19 г. в ЕС са учили и работили едновременно, като делът нараства до 22,5% сред тези на възраст 202-4 г., преди да започне да намалява в по-високите възрастови групи – 17,8% при тези между 25 и 29 г. и 13,6% при хората на възраст между 30 и 34 г.

Въпрос на образование

През 2025 г. делът на младите, които не работят и не учат, сред тези с ниско образование е 12,8%, 11% при тези със средно образование и 8% сред хората с по-високо образование.

България е сред 10-те държави в ЕС, при които се наблюдава по-висок от средния за съюза дял на младежи с ниско образование, които не работят и не учат – 19,7%. Повече са те единствено в Румъния – 35,8%. Данните показват, че при хората с по-високо образование делът на незаетите между 15 г. и 29 г. е значително по-нисък във всички държави, като варира между 2,6% в Швеция до 19,1% в Гърция.  

Рисковете за младите жени са по-големи

Евростат отчита, че за младите жени е по-вероятно да не работят и да не учат. За ЕС това се отнася за 12% от жените и 9,9% от мъжете. Редица фактори обясняват разликата между половете – например социалните очаквания и натискът жените да поддържат домакинството, докато мъжете издържат семейството чрез работата си. Най-големи са разликите между половете в Румъния и Чехия – съответно 11,2 пр. п. и 7,4 пр. п. В три държави повече млади мъже не работят и не учат, но разликата с дела на жените е значително по-малка – Естония, Финландия и Белгия, като най-голяма е в Естония – 1,9 пр. п. Почти еднакви са данните за неработещите мъже и жени в Португалия, Литва и Испания.

За жените обаче е по-вероятно да останат извън пазара на труда и образователната система с напредването на възрастта. Анализите показват, че през 2025 г. в най-младата възрастова група – 15-19 г., повече жени учат или работят – с 0,5 пр. п., но тенденцията се обръща в полза на мъжете при тези на възраст 25-29 г. и достига 6 пр. п. 

Кой къде живее

Оказва се, че местоживеенето има огромно значение. През 2025 г. младите в ЕС, които не учат и не работят, са най-малко в големите градове – 10,3%, делът им се повишава в малките населени места – 11%, и най-много са в селските райони – 12,2%.

Най-големи са разликите между големите градове и селата в Румъния (20,5 пр. п.) и България (18,5 пр. п.)