Войната заплашва Русия с банкова криза

Русия може да изпадне в „експлозивна“ банкова криза, тъй като кредиторите поемат голяма част от бремето на военната икономика на страната, предупреждава доклад на разузнавателна служба на европейска държава, цитиран от Ройтерс. Той е публикуван в момент, когато Европейският съюз подготвя нов пакет от санкции.

Документът от две страници, който бил подготвен през последните седмици, за да информира европейските представители за състоянието на банките в Русия, очертава тяхната уязвимост от нови западни ограничения.

Въпреки че банките в Русия устояха до голяма степен на наложените санкции, откакто Москва започна пълномащабно нашествие в Украйна през 2022 г., в доклада, публикуван през юни, се отбелязва, че влошаването на заемите и нарастващата задлъжнялост на домакинствата създават експлозивен риск, точно когато ЕС подготвя 21-ия си пакет от санкции, който се надява да финализира през юли. Той е насочен към банките и мрежите за криптовалути.

Руската централна банка е отказала да коментира оценката, въпреки че неотдавна омаловажи рисковете от голяма банкова криза.

Тъй като разходите за над четиригодишната война с Украйна изчерпват средствата в държавната хазна, Русия все повече разчита на банките да подкрепят компаниите и кредитополучателите. В доклада се посочва, че това е създало рискове за банките, докато икономиката се намира в нестабилно положение.

Министерството на икономиката понижи прогнозите си за ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) до 0,4% през 2026 г. спрямо предвижданите 1,3% преди това и до 1,4% през 2027 г. спрямо 2,8%, прогнозирани по-рано.

Докладът на разузнавателната служба със заглавие „Бележка относно вероятността от банкова криза в Русия през 2026 г.“ посочва, че банките са били принудени да отпускат субсидирани кредити за отбранителни компании, купувачи на жилища и други. В него се посочва, че програми за кредитиране, подкрепени от държавата, преструктуриране на заеми и държавна подкрепа скриват уязвимостта на банките.

„Положението създава илюзията за динамична икономика, която в действителност прикрива експлозивно положение, което икономическо сътресение като амбициозен пакет от санкции срещу банките... би могъл да предизвика“, се посочва в доклада.

Отпускането на заеми за фирми в областта на отбраната, регионални проекти, подкрепени от държавата, и собственици на жилища, е увеличило обема на заемите, които може никога да не бъдат изплатени, пишат авторите.

Според доклада 10% от корпоративните заеми са съмнителни, значителен ръст спрямо 2024 г., а някои големи банки са съобщили за ниво на „лошите“ кредити в ритейл звеното си от 15% през 2025 г.

В документа се посочва още, че над 500 хил. руснаци са обявили фалит през 2025 г., което е ръст с почти една трета спрямо предходната година, а държавните програми са насърчили над 13 млн. руснаци да изтеглят най-малко три заема едновременно.

Заместник-председателят на Руската централна банка Филип Габуня заяви миналия месец, че „уязвимостите във финансовия сектор не са критични“ и подчерта, че капиталовите буфери на банките са на най-високото ниво от три години насам, докато корпоративните лоши заеми, които са 4% от общия обем, не са се променили през последната година и половина.

„Икономиката на Русия е в стагнация, но доминацията на държавните разходи и разходите за отбрана означава, че не се задава непосредствена финансова криза“, коментира Крис Уийфър, експерт по Русия в консултантската компания Macro Advisory.

„Азия не обръща внимание на санкциите. Затова идеята, че нов пакет ще тласне Русия към криза, е пожелателно мислене“, посочи той и добави, че разходите за отбрана поддържат безработицата ниска, а заплатите високи.

Русия се оказва устойчива въпреки санкциите

Европейският съюз наложи обхватни санкции на Русия в опит да задуши печалбите на банките и международните парични преводи, продажбите на петрол и газ и сектора на отбраната.

Русия изпита затруднения, но се оказа до голяма степен устойчива. Европа често се затруднява да задейства санкции, тъй като не разполага с централен орган за това.

Към затрудненията на Европа се прибави и решението на американския президент Доналд Тръмп да разхлаби някои санкции, като по-рано предостави временно разрешение за продажба на руски петрол, въпреки че тази дерогация изтече в средата на юни.

Сега европейски дипломати обсъждат да вземат на мушка банките и мрежите за криптовалути, както и производството на дронове, търговците на петрол и рафинериите.

Това ще добави редица физически и юридически лица в списъка със санкциите, включително близо 90 банки, с което броят на включените в черния списък кредитори ще набъбне на над сто, над половината от международно свързаните банки в страната.

Ръководител на „Сбербанк“ – всички свикнаха със санкциите

Руският президент Владимир Путин заяви неотдавна, че Русия ще продължи да преследва военната си цел за пълно превземане на четири украински области въпреки санкциите, като отхвърли новото, по думите му, предложение на Украйна за ограничаване на военните действия.

Путин каза още, че Русия очаква възобновяване на дипломатическите усилия, ръководени от САЩ, за прекратяване на войната, след като „горещата фаза“ на конфликта на САЩ и Израел с Иран бъде разрешена.

Има признаци за нарастващ натиск. Вторият по големина кредитор в Русия ВТБ планира да увеличи резервите си, съобщи първият му заместник-главен изпълнителен директор пред Ройтерс миналия петък, за да се предпази от по-високите цени на горивата и възможна загуба на заеми.

Обемът на средствата, държани извън банките, е нараснал с над 17% на годишна база до над 19 трлн. рубли (243 млрд. долара) от началото на годината, сочат данни на централната банка.

Това подлага на натиск банките, които разчитат на депозитите, за да финансират кредитирането.

„Всички големи банки вече са под санкции... и когато те бяха въведени през 2022 г., възникна натиск“, коментира Тарас Скворцов, главен финансов директор на най-голямата банка в Русия „Сбербанк“, пред Ройтерс.

„До 2026 г. всички свикнаха с тях. Много клиенти на санкционирани банки дори не знаят за санкциите“, допълва той.