IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Крехката хранителна и водна сигурност в Африка заплашва и Глобалния Север

Възможните последици за него са миграционен натиск и прекъсвания във веригата за доставки, както и потенциална нова пандемия

13:00 | 13.11.22 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

Само последните няколко месеца трябваше да бъдат сигнал за събуждане за всички нас - и особено за световните лидери на течащата в момента климатична среща на ООН в Египет (COP27). Наводненията в Нигерия убиха повече от 600 души и повредиха или унищожиха огромни площи земеделска земя. В Кения, Сомалия и Етиопия една от най-големите суши от десетилетия излага 22 млн. души, включително 10 млн. деца, на риск от гладна смърт, пише за Financial Times Мишел Уилиъмс, декан на Харвардското училище за публично здраве.

Субсахарска Африка е особено тежко засегната, като 37 от 52 държави страдат от изключително висока хранителна несигурност, според нов доклад на Института за икономика и мир, а зашеметяващите 206 млн. души са изложени на изключителен риск от водна несигурност.

Ако не действаме сега, за да подкрепим и разширим иновациите на Черния континент, нещата ще се влошат много по отношение на сигурността на храните и водата. До 2050 г. населението на Африка ще се увеличи с 95%. Това ще окаже изключителен натиск върху крехката хранителна и водна инфраструктура там, която вече е най-уязвимата в света и особено застрашена от глобалното затопляне.

Казано просто, ние се намираме на ръба на хуманитарна катастрофа и - заедно с глобалните лидери на COP27 - трябва да направим всичко възможно, за да я избегнем. Най-спешният приоритет е да се осигури незабавна подкрепа на засегнатите от последните природни бедствия, както и от спада на доставките на зърно от Украйна. Рания Дагаш от Уницеф ​​наскоро предупреди за „експлозия на детска смъртност“ в Африканския рог (най-източната част на Африка – бел. прев.), ако не направим повече, за да спасим животи.

Богатите нации също така трябва да изпълнят обещанието, дадено в Париж през 2015 г., когато всички се заехме да ограничим нарастващите глобални температури до 1,5 градуса (спрямо предундустриалното ниво – бел. прев.) Предвид огромните страдания, причинени от несигурността на доставките на храни, действието представлява морален императив.

Но то е в интерес на Глобалния Север. Въпреки че африканските страни ще поемат тежестта на недостига на храна и вода, само въпрос на време е тези проблеми да засегнат останалия свят под формата на по-голям миграционен натиск и прекъсвания във веригата за доставки. По-високите температури също така ще направят зоо болестите по-често срещани, потенциално причинявайки нова глобална пандемия. Когато това се случи, светът ще има нужда от африкански учени като Жан-Жак Мюембе-Тамфум, който помогна за откриването на вируса Ебола през 1976 г. и все още работи за идентифициране на нови патогени в Конго. Но тези учени трябва да могат да работят в политически и икономически стабилна среда.

Възстановяването на хранителните и водните системи на континента, за да издържат на бъдещи климатични шокове, ще изисква международно сътрудничество - и, което е изключително важно, иновации, ръководени от африкански учени, инженери, фермери, финансисти, предприемачи и политически лидери. Приоритетите трябва да включват увеличаване на селскостопанската производителност, подобряване на системите за съхранение на реколтата и осигуряване на земеделските стопани със семена за висок добив и торове. Трябва също така да изградим метеорологични системи за ранно предупреждение, бариери срещу наводнения и нови пътища и железопътни линии, за да свържем фермерите с районите, които са най-засегнати от недостиг на храна.

Разширяването на достъпа до подпочвени води би било добро начало. Според Съвета на африканските министри по водите обемът на подпочвените води в Африка е около 20 пъти по-голям от този на реките и езерата. Въпреки това в засегнатата от сушата Субсахарска Африка в момента се използват по-малко от 5% от наличното. Разширяването на това и инвестирането в инсталации за обезсоляване може да засили устойчивостта на региона срещу суши и други климатични сътресения; повечето страни в Африка имат достатъчно подпочвени води, за да издържат десетилетия, дори ако валежите намалеят.

Една икономическа симулация предполага, че удвояването на инвестициите в развитието на подпочвените води в Уганда, например, може да увеличи брутния вътрешен продукт (БВП) на селското стопанство на страната със 7% и да извади 500 000 души от бедността. Това е голяма възвръщаемост.

Твърде често Глобалният Север възприема подход отгоре-надолу, налагайки планове, създадени в Америка или Европа, върху други региони на света. Но най-добрият начин за решаване на кризата с храната и водата в Африка е да се подпомогнат африканците в разработването на техни собствени решения, използвайки опита си с местните условия, политики и капацитет. Вземете приложението Hello Tractor, предназначено да помогне на фермерите да наемат селскостопанска техника и основано от кенийски предприемач, или Tech Innov в Нигер, система за дистанционно напояване, която автоматично следи температурата, съдържанието на влага в почвата и скоростта на вятъра, и регулира съответно водния поток. Страхотните идеи, както знаем, идват отвсякъде. Просто трябва да сме отворени да ги чуем.

На климатичната среща в Копенхаген (COP15) през 2009 г. богатите страни се ангажираха да инвестират 100 млрд. долара годишно до 2020 г. за действия в областта на климата в страните с ниски и средни доходи. Време е да изпълним това обещание. Ние носим отговорност да гарантираме, че хората, които са допринесли най-малко за тази криза, няма да платят най-високата цена.

Последна актуализация: 12:08 | 13.11.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Политика виж още

Коментари

Финанси виж още