Африка има централна роля в климатичното предизвикателство

По въпроса за изменението на климата, както и по много други, Африка винаги е на заден план. Доколкото изобщо някой я разглежда, тя е определяна като жертва. Континент, който исторически е отделял толкова малко въглерод, е пропуснал богатството, което изгарянето на изкопаеми горива е дало на други региони. Произтичащата от това бедност направи много страни там по-уязвими към суши, наводнения, урагани и променящи се дъждовни модели.

През ноември африканска страна ще бъде домакин на поредната световна въглеродна говорилня, когато хиляди делегати ще пристигнат с реактивни самолети в египетския курорт Шарм ел-Шейх за срещата на високо равнище на ООН за климата. Но Африка пак едва ли ще бъде взета на сериозно.

Всъщност Африка е по-централна за проблема с изменението на климата, отколкото почти всеки смята, пише редакторът за Африка на Financial Times Дейвид Пилинг. Вярно е, че днес нейните приблизително 1,4 милиарда души - 17 процента от световното население – отговарят за само 2-3 процента от глобалните емисии от енергетиката и индустрията, според ООН. Извадете Египет, Алжир и Южна Африка (с голямото ù потребление на въглища) и делът пада до близо 1 процент.

Но това е подвеждащо. Първо, то подценява емисиите от селското стопанство и това, което ООН нарича „промяна в употребата на земята“, което в голяма част от Африка означава бързо обезлесяване, често за дърва за огрев и дървени въглища. Анализаторската компания McKinsey е изчислила, че приносът на Африка към глобалните въглеродни емисии е по-близо до 6 процента, и цели 10 процента що се отнася до газовете, включително метан и азотен диоксид. В лицето на тропическите гори от басейна на Конго Африка има най-големия въглероден поглъщател на планетата след Амазонка. Казано по друг начин, тя седи върху въглеродна бомба.

Според изчисленията на Габон, малката част от гората само в тази страна съдържа приблизително 26,5 гигатона въглерод, което е приблизително петгодишните емисии на САЩ.

Второ, освен ако планът не е Африка да остане бедна завинаги, въглеродните емисии на континента ще се повишат драматично при всеки сценарий със запазване на тенденциите. Днес африканците отделят средно 0,7 тона въглерод на година на човек от населението, според Световната банка, срещу средно глобално ниво от 4,5 тона и 14,7 тона в САЩ. Но потреблението на човек от населението, колкото и да е ниско, нараства бързо. Африка има най-бързо растящото и най-бързо урбанизиращото се население в света. До 2060 г. Световната банка очаква населението на Африка да се удвои до повече от 2,8 милиарда души. Ако дотогава емисиите на CO₂ на човек от населението се повишат само до 1,8 тона (текущото ниво на Индия), тогава общите африкански емисии ще достигнат пропорциите на САЩ.

Какво трябва да се направи? Най-важната стъпка е да се признае правото на африканските страни да разширяват, вместо да намаляват потреблението си на енергия. Около 600 милиона африканци живеят без електричество. Въпросът следователно е какъв вид енергия ще добавят африканските държави. През последните години страни от Мозамбик и Танзания до Сенегал и Мавритания направиха огромни открития на газови залежи. Най-вероятно ще ги използват.

Ако светът не харесва това, той трябва да помогне за тласкане на континента в друга посока. Един от начините е да се инвестира масово в зелен водород, условията за който са отлични в редица африкански страни, включително Намибия, Южна Африка, Алжир и Мароко. Не е фантазия да си мислим, че тези страни могат да прескочат в нова енергийна ера.

Нито пък африканските икономики могат да продължат да изнасят непреработени суровини, включително кобалт, литий и колтан, които са фундаментални за световната революция при батериите. Доставянето на тези материали по целия свят допринася значително за въглеродните емисии. Африка трябва да топи собствените си метали и да произвежда повече собствени промишлени стоки.

Частните инвеститори дават началото. Индустриална зона в Бенин, управлявана от Arise, ще превърне кашуто в тази страна в преработени ядки, а памука - в дрехи. Много повече от това е необходимо. Смесеното финансиране - използването на долари за развиващите се страни с цел привличането на частен капитал - трябва да се използва по-агресивно, за да се катализира това.

И накрая, Африка има нужда светът да определи стабилна цена на въглерода. Мо Ибрахим, британско-судански бизнесмен, призова за нещо, което се равнява на въглероден данък. Страните, които консумират над определен въглероден бюджет на глава от населението, ще плащат във фонд, който да бъде преразпределен към тези, които отделят под техния бюджет. Какъвто и да е механизмът, ценообразуването на въглеродните емисии може да бъде инструмент както за насърчаване на рационалното използване на енергията, така и за запазване на абсорбиращите въглерода дъждовни гори, които иначе ще изчезнат.

Ако африканците бъдат поставени пред избора между това да останат бедни завинаги или да помогнат за тласкането на света към климатичната пропаст, те ще изберат второто. И никой няма да може да ги вини.