България пада до 57-мо място в индекса за демокрацията за 2022 г.

България пада до 57-мо място от 167 държави в индекса за демокрацията на Economic Intelligence Unit (EIU) за 2022 г. Страната ни получава оценка от 6,53 точки, която е най-ниската за страната, откакто индексът се изчислява (2006 г.).

България остава в групата на т.нар. "дефектни демокрации", като спада с 4 места в сравнение с индекса за 2021 г. Страната ни влошава позицията си в класацията за трета поредна година.

Най-висока оценка – 9,17 точки, получаваме за електорален процес и плурализъм, а най-ниска - 4,38 точки, за политическа култура. С 5,36 точки е оценено функционирането на правителството, с 6,11 точки – политическото участие, а със 7,65 точки – гражданските свободи.

Избирателната активност в България намалява от няколко години и на последните предсрочни избори спадна под 40%. Политическата криза се задълбочи и стана продължителна, умората от политиката се увеличава, а избирателите все повече се отчуждават от политическите процеси, посочва се в доклада на EIU.

Демокрация в застой

От глобална гледна точка 2022 г. е разочароваща за демокрацията предвид очакванията за възстановяване след прекратяването на ограниченията заради коронавируса. Вместо това средният глобален резултат стагнира на ниво от 5,29 точки при 5,28 за предходната година – доста под средния глобален показател преди пандемията и под историческия връх от 5,55 точки, регистриран през 2008, 2014 и 2015 г.

Положителният ефект от възстановяването на индивидуалните свободи след COVID-19 е помрачен от други събития по света. Според индекса на демокрацията за 2022 г. 72 от 167-те държави и територии, обхванати от класацията, или 43,1% от общия брой, могат да се считат за демокрации. Броят на пълните демокрации се увеличава до 24 през 2022 г. в сравнение с 21 през 2021 г., след като Чили, Франция и Испания преминават в най-високата категория с резултат от 8 до 10 точки.

Броят на дефектните демокрации намалява с 5 до 48 през 2022 г. От останалите 95 държави 59 се класифицират като авторитарни режими, колкото са и през 2021 г., а 36 – като хибридни режими (34 през 2021 г.).

В доклада се посочва, че повече държави са успели да подобрят резултатите си през 2022 г. в сравнение с 2021 г. (75 в сравнение с 47), но повече от половината страни от индекса (92) или стагнират, или влошават оценката си в сравнение със средния им резултат в индекса. С изключение на Западна Европа, където има значително подобрение спрямо средния индексен резултат, резултатите за другите региони в света не се променят кой знае колко. Карта на демокрациите по света. Илюстрация: EIU

Най-демократичните и най-авторитарните режими в света

Норвегия е лидер в демократичния индекс на EIU с оценка 9,81 от 10 възможни точки. Страната получава максималната оценка за показателите електорален процес и плурализъм, политическо участие и политическа култура.

На второ място е Нова Зеландия с оценка от 9,61 точки, следвана от Исландия с 9,52 точки. Топ 5 на индекса се допълва от Швеция и Финландия със, съответно, оценки от 9,39 и 9,29 точки.

Сред пълните демокрации се нареждат още Дания, Швейцария, Ирландия, Нидерландия, Тайван, Уругвай, Канада, Люксембург, Германия, Австралия, Япония, Коста Рика, Великобритания, Чили, Австрия, Мавриций, Франция, Испания и Южна Корея. Последните три са с най-ниски резултати в групата – съответно 8,07, 8,07 и 8,03 точки.

Групата на дефектните демокрации е съставена от държави с оценка между 6 и 8 точки. Чехия и Гърция са с най-високи оценки в групата – с по 7,97 за всяка от страните. Северна Македония, Лесото и Сингапур са с най-ниски оценки в групата – съответно 6,1, 6,19 и 6,22 точки.

В тази група попадат още Естония, Португалия, Израел, САЩ, Малта, Италия, Латвия, Литва, Словакия, Индия, Полша, Аржентина, Бразилия и др.

С по-лош резултат от България в групата са Намибия, Хърватия, Шри Ланка, Черна гора, Румъния, Гана, Албания, Доминиканска република, Монголия, Сърбия, Молдова, Сингапур и Лесото.

Повечето от страните, в които режимът е хибриден, са в Азия, Африка и Южна Америка. Техните оценки са от 4 до 6 точки. Най-висок резултат в тази група има Бангладеш – 5,99 точки, следван от Папуа Нова Гвинея с 5,97 точки и Перу с 5,92 точки. Най-ниска оценка в групата има Мавритания – 4,03 точки, както и Пакистан – 4,13 точки, и Кот’д’Ивоар – 4,22 точки.

В последната група – на авторитарните режими, с оценки под 4 точки са основно страни от Африка, Азия и Близкия изток. С най-висок резултат измежду тях е Ангола – 3,96 точки. С най-нисък е Афганистан – 0,32 точки. В групата попадат Катар, Кувейт, Казахстан, Египет, ОАЕ, Азербайджан, държавите от Субсахарска Африка, с изключение на ЮАР, Русия, Венецуела, Китай и др.

Русия – крачка напред към диктатура

В Русия е отчетено най-голямото влошаване на оценката в индекса през 2022 г. заради войната в Украйна и последвалите репресии и цензура. Страната по траектория е далеч от демокрацията от дълго време, но сега придобива много от характеристиките на диктатурата.

На мнозина им се изясни жизненоважното значение на защитата на националния суверенитет и че истинската свобода и демокрация са непостижими, чак след нахлуването на Русия в Украйна.

След почти една година война е ясно, че Русия не само не напредва на бойното поле, но и губи пропагандната война у дома и в чужбина. Сбърканата военна кампания провокира критики от твърди националисти, а високият брой на смъртните случаи и мобилизацията силно разклатиха позицията на обикновените руснаци.

Като следствие от войната силно нараснаха репресиите срещу всякаква форма на несъгласие и властта в страната продължава да се персонализира наред с имперските амбиции на президента на страната Владимир Путин.

Заплахите за националния суверенитет идват не само от нахлуващи армии като руската, но и от групи за трафик на наркотици, частни армии, ислямистки и други бунтовници и хакери, които извършват кибератаки. Мощните наркокартели в Латинска Америка и Карибите остават предизвикателство за държавен контрол и разяждат националните институции, както и застрашават сигурността на обикновените граждани.

Този проблем изостря и без това високите нива на корупция в региона.

В много части на Субсахарска Африка, особено в Сахел и Западна Африка, държавната власт вече не обхваща обширни територии, които са под контрола на войнствени ислямистки и други групи. Този властов вакуум доведе до предоставяне на военна и друга помощ от външни сили, както и до създаване на частни армии, като руската група „Вагнер“, които се намесват във вътрешните работи на тези държави.