Икономическото завръщане на Китай носи печалби, но и обърканост на западния бизнес

Китай на Си Дзинпин се възстановява и прави опити за сближаване със западния бизнес. Макар че стимулира приходите на мултинационалните компании, той също така носи ново затруднение: дали да инвестираме във втората по големина икономика в света, докато геополитическото напрежение около съдбата на Тайван се засилва, пише корпоративният редактор на Financial Times Ан-Силвейн Часъни.

Откакто Пекин премахна всички ковид ограничения през декември, отложеното търсене в сектора на търговията на дребно подхрани по-бързо от очакваното възстановяване. Икономическият ръст на Китай от 4,5 процента през първото тримесечие се пренесе в печалбите на западните марки, особено в горния край на потребителския спектър.

Вземете Porsche, която отчете рекорден скок от 18 процента в продажбите, движен от Китай, най-големият пазар на германския производител на луксозни автомобили. Или LVMH, подкрепена по подобен начин от подема на най-големия пазар на луксозни стоки в света, който според френската група е довел до 17-процентен ръст на общите й продажби през първото тримесечие, точно когато растежът в САЩ стагнира. Междувременно нейният базиран в Париж съперник Hermès приветства „много добрата китайска Нова година“, като обяви скок от 23 процента в азиатските си приходи. В тези по-високи сегменти потребителите могат да бъдат таксувани с 30% повече за луксозни стоки в Китай, отколкото в Европа, според Morgan Stanley.

Но има „слон в стаята“, както отбеляза икономистът от УниКредит Ерик Нилсен в брифинг след пролетните срещи на МВФ: нарастващото геополитическо напрежение между Китай и Запада води до „най-дълбоката промяна от едно поколение в мисленето за икономическата политика и политически приоритети“.

„В САЩ“, пише той, „всичко се свежда до сдържането на Китай. В Европа говорим за по-мека версия на същото. Това означава, че ако (или когато?) отношенията между САЩ и Китай се влошат още повече, водейки до по-нататъшни протекционистични мерки, включително забрани за износ и санкции, европейският бизнес най-вероятно ще бъде заклещен между двете страни.“

Свен Берендт, партньор в Berlin Global Advisors, казва, че корпоративният свят е в странен момент, „когато пост-пандемичният хедонизъм се сблъсква с геополитическия риск“.

Компаниите осъзнаха този риск, откакто бившият президент на САЩ Доналд Тръмп наложи редица икономически санкции на китайски компании, отбелязвайки по-конфронтационна промяна спрямо Пекин, която продължи при неговия наследник от Демократическата партия Джо Байдън. За веригите за доставки тази позиция, съчетана с огромни смущения в търговията по време на пандемията от Covid, накара компаниите да се откажат от стратегията „just in time” (точно навреме) в полза на „just in case” (за всеки случай - бел. прев.) – като групи от Intel до Apple преразгледаха своята зависимост от Китай и се опитаха да преместват части от производството си другаде, в страни като Индия и Виетнам.

Но взаимозависимостта с Китай, изградена през последните две десетилетия, е такава, че това не е лесна задача, както се вижда от трудностите на Apple в Индия. И ако има един урок от много по-малкото икономическо отделяне (поради по-малката обвързаност – бел. прев.) между Русия и Запада след инвазията ѝ в Украйна, той е, че процесът е болезнен за западните марки и те влизат в него неохотно.

Икономическото възстановяване на Китай само ще направи тези планове за диверсифициране на веригите за доставки по-трудни за изпълнение, особено за публично търгувани компании. С нарастващия натиск от страна на акционерите и със стимулите за заплащане (за мениджърите – бел. прев.), обвързани с цената на акциите, ще има по-голямо изкушение да се омаловажат или игнорират геополитическите рискове (американски генерал наскоро прогнозира, че Вашингтон и Пекин вероятно ще влязат във война за Тайван през 2025 г.)

Германският производител на автомобили Volkswagen (който притежава Porsche), например, обяви наскоро план за инвестиция в размер на 1 милиард евро за изграждане на център за иновации в Китай. Това идва след решението му от миналата година да похарчи 2,4 милиарда евро за бизнес начинание с китайския дизайнер на чипове Horizon Robotics. Определено не е знак за благоразумие по отношение на страна, която все повече политици смятат за най-голямата заплаха за Запада.