Китайските корпоративни проблеми все още не означават японизация

Докато китайските компании предпазливо излизат от трите години на пандемичен контрол и регулаторни репресии, има опасения, че се задава друг голям проблем - балансова рецесия, подобна на това, през което премина Япония след своя бум, пише шефът на пекинското бюро на Financial Times Джо Лейхи.

Аргументът гласи, че ситуацията в Китай през 2023 г. донякъде наподобява тази в Япония от 80-те години, след като нейният балон при недвижимите имоти се спука. Пазарът на имоти в Китай забуксува след дълъг бум, подхранван от дългове, и малцина очакват той скоро да се възстанови. Потребителите пострадаха от мерките за контрол на пандемията и са недоверчиви към пазара на недвижими имоти, така че не искат да харчат – поне не за нови домове.

Частният бизнес, също толкова поразен след пандемията и притеснен от ниското търсене за своите продукти, не иска да инвестира. Междувременно банките са натоварени с имоти и свързаните с тях активи, както и със заеми за друг засегнат сектор - финансовите механизми на местните власти, които са вложили пари в инфраструктурни проекти с ниска възвръщаемост.

Някои казват, че сцената е подготвена за балансова рецесия в японски стил, тъй като всички - от компании до физически лица - едновременно се концентрират върху изплащането на дълговете, тласкайки икономическия растеж в низходяща спирала. Аргументът е убедителен, но ситуацията може да е по-нюансирана, според ново проучване на френската банка Natixis на счетоводните баланси на 3000 листнати на борсата китайски компании.

Както и в Япония, китайските ипотеки и фирмените заеми са потиснати през последните няколко години въпреки относително ниските лихвени проценти, което показва слабото търсене на дълг, казва анализаторът на Natixis Гари Нг. Но цените на жилищата в Китай не се сринаха по същия начин, както в Япония, а вместо това бавно се понижиха през последните месеци.

Финансовото състояние на китайските компании като цяло също е относително стабилно. Техният основен проблем е, че вялата икономика вреди на генерирането на приходи, намалявайки способността им да изплащат дълга. Съотношението на печалбите на китайските компании преди лихви, данъци, амортизации и обезценки (EBITDA) към разходите за лихви е около шест пъти, или половината от средното за света, според Natixis.

Това е общата картина. Но в корпоративния сектор на Китай някои сегменти, по-специално групите за частна собственост и местните държавни предприятия, се справят много по-зле. Всъщност те може вече да страдат от това, което Нг нарича „влошаване на счетоводния баланс“.

Способността на предприятията на местните власти и частните компании, включително групи за недвижими имоти, да изплащат дълга си е относително ниска, при съотношение EBITDA към лихви от по-малко от четири пъти. В контраст, не-имотните компании от частния сектор и държавните предприятия имат средно съотношение EBITDА/лихви от над шест пъти. „Ранните признаци на балансова рецесия и стресът са силно концентрирани върху частните строители“, отбелязва Нг.

Отделно проучване на повече от 6000 годишни отчета на нефинансови китайски компании от стратега на Gavekal China Томас Гетли подчертава предизвикателствата. Средно, листнатите строители са намалили задлъжнялостта си от върха ѝ от 1,2 пъти дълг към собствен капитал през 2018 г. до по-малко от 1 сега. И все пак, докато дългът им е около 5,7 трилиона юана (790 милиарда долара), техните недългови пасиви - от предварителни продажби на апартаменти до текущи задължения - са повече от три пъти тази сума.

„Тъй като жилищния сектор премина своя структурен пик, може да е трудно за фирмите да се надигнат от тази купчина пасиви или да наберат собствен капитал за намаляване на задлъжнялостта“, посочват от Gavekal.

Всъщност шоковете от последните години увеличиха броя на „зомби компаниите“, тези, които генерират недостатъчни печалби, за да покриват лихвените си плащания. „Зомбитата“ са се увеличили до 9 процента от листнатите бизнеси, или около три пъти повече, отколкото през 2018 г., изтъкват от Gavekal. Много частни групи за недвижими имоти са в тази категория.

Някои области на китайската икономика все още се справят добре, като например производителите на капиталови стоки и технологичен хардуер. Това са сектори, които Пекин подкрепя като част от геополитическото си съперничество със САЩ. Но сами по себе си те не са достатъчно големи, за да компенсират депресирания пазар на имоти и отслабеното вътрешно потребление.

Така че, макар Китай да е сравнително далеч от положението на Япония през 90-те години, властите може да се наложи да действат бързо, за да стимулират по-продуктивните области на икономиката. Това означава подпомагане на частния сектор като цяло, включително индустрии, които не отговарят непременно на стратегическите цели на Пекин, като например електронната търговия. „Китай вероятно трябва да обмисли предоставянето на повече пространство за растеж на частната икономика – това ще намали вероятността да последва онова, което се случи в Япония в края на 80-те“, заключава Нг.