Има три основни причини за икономическото забавяне на Китай

Износът страда от слабо търсене, местното потребителско доверие е слабо, а бизнес инвестициите са потиснати

Това беше годината, в която китайската икономика трябваше да се върне към бурен живот. Нейното отваряне след драконовските ограничения по време на пандемията беше рекламирано от финансовите пазари като най-голямата икономическа история на 2023 г. В известен смисъл все още е - но по различни причини, пише Financial Times в редакционен коментар.

Втората по големина икономика в света нарасна само с 0,8% през второто тримесечие, в сравнение с 2,2% за първите три месеца. Множество данни, от индустриалната активност до бизнес инвестициите, пък рисуват лоша картина за следващите месеци. Инвеститорите се опитват да разберат дали възстановяването на Китай вече е приключило.

Зад тази икономическа вялост стоят три основни фактора. Първо, разчитащата на износ икономика на Китай страда от слабо търсене на нейните стоки, тъй като високите лихвени проценти тежат на развитите икономики. Търсенето също така се измести от стоки като потребителска електроника и фитнес уреди, които подкрепиха китайското производство по време на пандемията; вместо това на запад потребителите харчат повече за ресторанти и почивки. Това натисна икономиката на Китай, която отговаря за почти една трета от световното промишлено производство.

Второ, потребителското доверие в Китай е слабо. Въпреки че бяха натрупани спестявания по време на пандемията, продажбите на дребно оттогава са разочароващи. Спадът в стойността на жилищата в Китай кара собствениците им да се чувстват по-бедни, докато бъдещите купувачи се въздържат. Цените на новите жилища са напът към най-дългия си период на спад от началото на статистиката през 2011 г. Безработицата сред висшистите в Китай също охлажда ентусиазма в икономиката - младежката безработица надхвърли 20 процента.

И трето, бизнес инвестициите са потиснати. Регулаторните репресии на президента Си Дзинпин срещу технологичните фирми през последните години и по-широкото геополитическо напрежение със САЩ изостриха несигурността. Частните инвестиции в дълготрайни активи са се свили с 0,2% през първите шест месеца на годината, в сравнение с 8,1% ръст на инвестициите от държавни субекти. Инвестициите в недвижими имоти, които движат китайската икономика от около две десетилетия, също са намалели.

Въпреки унинието повечето анализатори очакват икономиката да нарасне с над 5 процента тази година, което означава, че Китай все още ще движи световното стопанство, докато икономиките на САЩ и еврозоната се забавят. Очакванията са, че комунистическата партия все пак ще се задейства за стимулиране на икономиката. Китай вече представи план за увеличаване на потреблението, но не предостави конкретни данни за мащаба на подкрепата.

Има обаче малко фискално пространство. Дългът на местните власти възлиза на около 9 трилиона долара, или почти половината от китайския брутен вътрешен продукт. Тъй като страната флиртува с дефлацията на фона на слабото вътрешно търсене, реалните разходи за обслужване на огромните плащания по дълга може да се повишат. Годишната инфлация в Китай през юни беше 0 процента.

Правителствената политика е до голяма степен виновна за икономическото забавяне. Десетилетията на разчитане на модел на растеж, ориентиран към инвестициите, забави прехода на Китай към потребителска икономика. Лошият надзор на жилищния пазар доведе до неустойчив кредитен бум, докато политическите пречки спънаха частните предприятия. Жестоките ограничения заради пандемията също оставиха дълбоки белези.

За да се избегне вкореняването на омаломощаващия дефлационен цикъл, правителството трябва да действа бързо. Като за начало, предприемачите и утвърдените фирми се нуждаят от стабилност и регулаторна яснота. По-нататъшното разхлабване на паричната политика от централната банка на Китай може да помогне. Пекин също ще трябва да преструктурира дълга на местните власти; един от вариантите може да е продажба на пожар на държавни активи на частни компании. Постъпленията ще помогнат на местните власти да избегнат дългова криза.

След като управляващото китайско политбюро доведе икономиката до това състояние, сега трябва да намери изход.