Пътят на Украйна към ЕС е осеян с препятствия

Преди година председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви пред парламента на Украйна: „Предстои дълъг път, но Европа ще бъде до вас на всяка крачка от него, толкова дълго, колкото е необходимо, от тези мрачни дни на война до момента, в който прекрачите вратата, която води към нашия Европейски съюз".

Тя беше права, че пътят на Украйна към ЕС ще бъде дълъг. Точно колко дълъг стана ясно, когато стремежът на Украйна да се присъедини към НАТО, другата водеща институция на западния свят, получи деликатно формулирания отговор през юли, че алиансът ще отправи покана, когато „съюзниците са съгласни и бъдат изпълнени условията“.

Всъщност членството в ЕС може да се окаже по-трудно за Украйна дори от влизането в НАТО. И в двата случая единодушното съгласие между членките е необходимо условие за разширяването. Както Швеция установи, откакто кандидатства за членство в НАТО (Турция спъваше присъединяването ѝ доскоро – бел. прев.), този процес не е непременно гладък, пише редакторът за Европа на Financial Times Тони Барбър.

Но кандидатурата на Украйна за ЕС повдига допълнителен набор от огромни предизвикателства. На първо място, тя е обвързана с процеса, с който ЕС официално се е ангажирал, за приемане на поне още пет държави: Албания, Молдова, Черна гора, Северна Македония и Сърбия. Подобно на Украйна, никоя не е близко до строгите изисквания на ЕС за демокрация, върховенство на закона, функционираща пазарна икономика и способност за изпълнение на задълженията, произтичащи от членството в съюза.

Турция е шестият официален кандидат за членство в ЕС, но нейните перспективи за членство - никога ясни, дори когато Брюксел и Анкара се радваха на по-конструктивни отношения от сега - са изключително далечни. На опашката пред вратата на ЕС са още Босна и Херцеговина, Грузия и Косово.

Тази дълга редица от потенциални членове, които биха разширили ЕС от 27 на 33, или дори 37, страни, хвърля светлина върху второ препятствие пред разширяването на блока. Колкото и да е желателно като начин за стабилизиране на източното и югоизточното съседство на Европа, разширяването ще изисква широкообхватни промени в институциите, политиките и финансовите договорености на ЕС, за които нито националните правителства, нито избирателите в повечето от 27-те държави членки изглеждат подготвени.

По отношение на институциите би било трудно, но не и невъзможно, да се включат нови членове - чрез преразпределяне на местата в Европейския парламент, на гласовете в Европейския съвет (в който заседават националните правителства) и преструктуриране на Европейската комисия. Много по-обезпокоителен е въпросът дали и как да се замени единодушието в области като данъчното облагане и външната политика със система на мажоритарно гласуване.

Точно това предложи германският канцлер Олаф Шолц в реч миналата година в Карловия университет в Прага. Той правилно посочи, че с напредването на разширяването рискът една страна да използва ветото си, за да блокира обща политика, ще нараства. Ако обаче ЕС реши да се придържа към мажоритарния вот, различни групи държави може да изберат да тръгнат по свой път в различни области на политиката. „Това би било объркващ възел – и покана към всички, които искат да заложат срещу обединена геополитическа Европа и да ни настройват едни срещу други“, отбеляза Шолц.

Мажоритарният аргумент е силен, но не всеки го харесва. Министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки каза пред аудитория в германския университет Хайделберг през март, че реакцията на ЕС на дълговата криза и пандемията разкрива „границите на наднационалното управление в Европа“. Разширявайки прикритата си критика към предложенията на Шолц, Моравецки добави: „В Европа нищо няма да защити свободата на нациите, тяхната култура, тяхната социална, икономическа, политическа и военна сигурност по-добре от националните държави. Други системи са илюзорни или утопични".

Иронично е, че Полша, ревностен поддръжник на влизането на Украйна в ЕС, възразява срещу вида институционални реформи, които биха могли да направят разширяването възможно. Но иронията не свършва дотук. Подобно на България, Унгария, Румъния и Словакия, Полша иска ЕС да разшири ограниченията върху вноса на украинско зърно, за да защити своите фермери.

Този спор показва колко трудно ще бъде за ЕС да приеме Украйна, един от най-големите селскостопански производители в света, но и една от най-бедните страни в Европа още преди войната. Без мащабна реформа на общата селскостопанска политика на ЕС и схемите за регионална помощ, на Украйна ще се падне огромен дял от бюджета на ЕС - около 65 процента от който отиват за тези две програми.

Други страни кандидатки, макар и по-малки от Украйна, също биха очаквали достъп до щедрия ЕС. Но бюджетна реформа в мащаба, необходим за финансиране на разширяването, би означавала по-малко за много държави в Централна и Източна Европа, които получиха десетки милиарди евро след присъединяването си към ЕС от 2004 г. насам. Готови ли са политическите партии и избирателите на подобни отстъпки в името на по-сигурна Европа? Нека не забравяме, че друга пречка по пътя на Украйна е обвинението на Унгария, че Киев се отнася зле с етническото унгарско малцинство в западната част на страната.

ЕС, който иска да възнагради Украйна за нейната храбра съпротива срещу руската агресия, може и трябва да продължи с разширяването. Украйна и други трябва да получат отстъпки, като известен достъп до фондовете на ЕС и глас при изготвянето на политики, дори преди да получат пълноправно членство. Въпреки това разширяването оттук насетне обещава да бъде най-трудната задача в почти 70-годишната история на ЕС.