Само евтината рупия може да ускори индийския растеж

Докато други азиатски власти, като тези в Южна Корея и Китай, стратегически използваха значителни обезценки на своите валути, за да засилят конкурентоспособността на износа, индийските елити описват всеки нищожен спад в стойността на рупията като национално унижение. Уникално икономическо и политическо съгласуване за първи път вгради тази фалшива гордост в психиката на страната в средата на 60-те години. И от 90-те насам корпоративните лидери на страната и новите богаташи искат да поддържат силна рупия. В резултат на това растежът на страната, базиран на износа пострада, както и работните места за нискоквалифицирани работници, пише за Financial Times Ашока Моди, гостуващ професор по международна икономическа политика в Принстънския университет.

Индия е тройно спъната в износа на промишлени стоки: има слабо образована работна сила, малко жени във фабриките и надценена валута. Образованието и участието на жените в работната сила са ключови за повишаване на производителността, но за постигането им са необходими години. Днес само много по-евтина валута - около 100 рупии за долар вместо сегашните 82 - може да стимулира индийския износ. Това е лесно постижимо.

В рядък момент на здрав разум през 1949 г. отскоро независимата Индия девалвира рупията от 3,3 до 4,8 рупии за долар, което облекчи неконкурентната й икономика. Индийските производители можеха да печелят дори когато понижаваха продажните цени в долари, което помогна за увеличаване на износа. По-скъпата местна валута забави растежа на вноса, спомагайки за намаляване на дефицита по текущата сметка. Но задачата така и не беше изпълнена. С ниска производителност и висока инфлация Индия не можеше да се мери със страни като Япония в износа на трудоемки промишлени стоки. Световната банка и МВФ финансираха големия дефицит по текущата сметка на Индия, създавайки илюзията, че страната не се нуждае от девалвация на валутата.

Когато тези две институции най-накрая заплашиха да спрат да финансират този дефицит, управляващите глупаво договориха курса от 7,5 рупии за долар през юни 1966 г. Тази девалвация от вида „твърде малко-твърде късно“ не компенсира нарастването на вътрешните производствени разходи. Тайван и Южна Корея пердашеха напред, подпомогнати от девалвацията на своите валути; Индийският износ изоставаше.

Очевидният неуспех на девалвацията от 1966 г. да стимулира износа завинаги компрометира индийската вяра в активната валутна политика. Вместо да насърчава по-агресивна номинална девалвация, за да се компенсира нарастването на производствените разходи и по този начин да постигне реална обезценка, девалвацията „стелт“ винаги е била твърде малка, твърде късно. През 80-те години Китай използва агресивното обезценяване на обменния курс като ключ към своя монументален тласък на износа.

Финансовата криза в Индия от 1991 г. беше още един твърде кратък момент на разум. Властите девалвираха рупията през юли 1991 г. и я оставиха да плава през март 1993 г. Но нови сили укрепиха валутата. Износът на софтуер и паричните преводи от работници в Близкия изток имаха стимулиращ ефект. По-важното е, че след като глобалните фонд мениджъри започнаха да финансират големи индийски компании, силната рупия помогна на този малък елит да минимизира разходите за връщане на сумите на международните кредитори и инвеститори. Силната рупия също така помогна на кандидатите за елитен статус да пазаруват бързи коли и чанти, често в Милано и Сингапур.

Отразявайки националното чувство за гордост и предпочитанията на елита, политическите игри накараха властите да се съсредоточат върху спирането на спада на валутата. През 2013 г. кандидатът за министър-председател Нарендра Моди оплака спада на валутата, като каза: „Нашата рупия е в реанимация“. След като Моди стана премиер, навлязоха горещи пари и рупията поскъпна за кратко. Но когато падна отново, лидерите на опозицията тролеха правителството, като повтаряха фразата на Моди.

За съжаление, номиналната обезценка не беше достатъчна. Според Банката за международни разплащания (БМР) от 1994 г. досега вътрешните разходи на Индия за експортно производство са се повишили с около 60 процента в сравнение с конкурентите. В резултат на това реалният валутен курс, който определя международната конкурентоспособност, се е повишил с 12 на сто. Промишленият износ на Виетнам, следвайки източноазиатската траектория, е напът да надхвърли индийския.

Натрупаният експортен негатив при производствените разходи на Индия изисква рупията да падне до около 90 за долар; 100 рупии за долар биха осигурили идеалният буфер. Но индийските власти продължават да избягват активната политика на обменния курс и разчитат на хитри инструменти: намаляване на данъците и субсидии за корпоративния сектор, митнически бариери за защита на неефективните производители и по-слаба защита на труда. Такива мерки просто правят богатите по-богати, като същевременно допринасят малко за нискоквалифицираните работници. Обменна стойност от 100 рупии за долар временно ще даде така необходимия тласък на индийския износ. Времето за действие е сега.